Как пострадах от българи в чужбина
Искам да разкажа какво преживях с българи в чужбина, така щото ако други българи с добри души прочетат моята история да могат да се предпазят. Искам да споделя, че за съжаление видях почти само лоши неща от сънародници, видях почти само завист, злоба, омраза, селска хитрост, присмех, подигравка, клетви - ето клетвите, с които ме кълнаха - за смърт, болест, катастрофа, проблеми с работата, проблеми с пари, проблеми с приятели, лош късмет - уроки, наричания, зли пожелания, с една дума имах чувството, че попаднах на живи дяволи.
Заминах от България за Франция, срещнах французин, имахме връзка И се оженихме. В града, където живэхме имаше други българи. Бях много наивна И мислех, че те ще ми се зарадват, ще ми станат приятели И ще ме подкрепят като сънародник. Стана точно обратното. Възприемаха ме като нежелана конкуренция за работа, все едно бях дошла с мисия да им взема хляба от ръцете, предизвиках животинска завист И злоба, понеже говорех френски перфектно, бях положила усилия да го науча още от България, а те говореха френски на нивото на деца от детска градина, също така завиждаха за френския ми съпруг И френските ми приятели, както И за това, че работех с французи. И те искаха това, но не можеха да го имат, понеже знаеха много малко френски. Бяха уплашени, че ще им стана началник, ако бях станала пак завист. За да си покажат завистта, злобата, омразата, присмеха, подигравката И високомерието когато ме срещаха стояха на разстояние от мен, избягваха ме, криеха се зад щандове в магазини, преструваха се, че не ме виждат И познават. При среща на публично място гледаха намръщено, със злобни физиономии, като дяволи от ада.
Другото нещо, което предизвика голяма завист И злоба бяха добрите отношения между мен И моя съпруг, тои беше добър човек, много ме обичаше И много ми помагаше И това също породи животинска завист у тях. Научиха по кои места ходи редовно в града И от завист почнаха умишлено да го причакват там, ужким се срещнали случаино, И там зад гърба ми го настроиваха срещу мен.
Понеже бях много наивна някои от тях успяха да ме заблудят успешно, че са ми приятели. Бяха много лицемерни И хитри. Понеже ги допуснах до дома си, всеки път като идваха оглеждаха дома ми с голяма завист от покрива до прага, оглеждаха със завистливи очи стаите И мебелите, всичко вътре, всеки път наум пожелаваха семеини проблеми, развод И проблеми от всеки вид. Много завиждаха за частния имот. Възможно е да са ми правили И магии И ритуали за лош късмет, по произход бяха от селата в България, такива хора знаят да кълнат, наричат, пожелават зло, и как да пращат уроки да ти вържат късмета. Един път ми поискаха 10 евро на заем на ръка, макар че имаха пари, имам подозрение, че го направиха с цел да ме кълнат И пращат уроки на мен.
Един път ми се наложи да влезна в болница, нито един българин в града не ми помогна с абсолютно нищо, точно обратното - от завист ме кълнаха с клетви за смърт, инвалидност И болести, с нетърпение чакаха да видят дали клетвите им ще хванат, да могат да злорадстват И да се черпят с ядене И пиене по случай моята мъка И страдание. Ако клетвите им се бяха изпълнили душите им щяха да са много злоради, щяха да ядат българска гозба И да вдигат наздравици с вино. Имам подозрение, че ако имаха връзки с персонала в болницата от завист щяха да пробват да ме убият.
Хората, от които получих помощ, бяха французите, от нашенци - вече разказах какво получих.
|