|
Тема |
Re: Цената на Емиграцията... [re: finntroll73] |
|
Автор |
Roxan*na (GG) |
|
Публикувано | 10.07.13 11:20 |
|
|
Това усещане да си второ качество човек си е личен проблем на изпитващия го и няма нищо общо с географската точка, на която се намираш.
Бих те посъветвала да работиш в тая посока и да си вдигнеш селф естийма и да промениш личностната си ориентация.
Как ще те третират другите си зависи само и единствено от тебе.
При мен почти не се случва някой да ме третира зле. Опитаха се в началото, показах им среден пръст и показах, че номера няма да мине. После се отказаха. В момента по-скоро ме ценят и въртят политиките си да ме задържат, вместо да ме унижават и цакат.
После, от самото начало си намреих другарче от тука и той много ми помага с обяснения и съвети. Съгласна съм, че това е вид привилегия, която не всеки емигрант има - но не е невъзможно да си завъдиш приятелчета също и всякакви други позитивно настроени хора около себе си.
Ако го раздаваш борсук и социално необщителен - много ясно, и в балХарието и в чужбина - все ще страдаш без контакти и без споделяне и среда.
Затова в моите очи това изкуствено разделяне и сравняване между рОдина и чужбина не работи. Аз нося със себе си всичко, което ми трябва - дали съм в рОдината или в чужбина - не ми дреме фаопще!
Решила съм, че живота в чужбина на този етап от живота ми е онова, което реално работи в положителна посока за мен и семейството ми. Ако спре нещо да работи или ме удари некфо вдъхновение, лично за себе си не виждам проблем и оттука да се преместя.
Но аз имам закалка де. Откак се помня, родителите ми се местеха по цялата страна, защото работеха по национални обекти и като свършеше един обект, и се местеха на следващия. Изкарах детството си в местене и товарене на багажи. После се изнесох сама от родителския дом, после имах още поне 10 пъти местене, докато си завъдих собствено местенце. После аре па по чужбините - и не веднъж.
оттренирала съм го яко - и за мене местенето в друга географска точка означава само финансови и организационни еквилибристики.
Но мога да разбера де, стационарно позиционираните хорица - съчувствам им, ноооо ....света е голям и е време да пораснат.
Колкото по-скоро преодолееш предразсъдъците и емоциите си - толкова по-бързо ще откриеш щастието си и реализация. Дали на ново или старо место - не се забивай в емоционални клизми - аре нема нужда. Живота е кратък - лично аз предпочитам да го изживея на купон и веселба, нежели да рева и да страдам незаслужено.
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
|
| |
|
|
|