Всяко стадо има и мърша, ама наличието на мърша в стадото не прави цялото стадо такова.
Ти като си идвал тук, знаеше ли каква е тукашната култура, какво е прието и неприето тук? Познаваше ли манталитета на хората или реши, че и тук като в България? Едно от основните неща в тукашната култура е всеки да си гледа в паничката и да не се натрапва на околните. Което на едни им изглежда "студено", а на други - "възпитано".
Относно моя "розов балон" ... движа се сред други хора, имам разбрана шефка, с която мога да говоря свободно за всичко, което ме притеснява в работата, нямам твоите проблеми, имам много контакти тук, досега само един местен се е пробвал да се държи лошо с мен, живея различен живот от твоя. Не виждам причина да казвам на бялото черно, само защото ти си видял друго и имаш различен опит от моя.
Сигурна съм, че има много българи, които могат само да прехвалват България, но аз не съм от тия - аз съм видяла предимно лошото там, което е оформило и мнението ми. От тази гледна точка те разбирам, но трябва да си наясно, че гледката от твоята камбанария не е същата като от другите камбанарии.
Тук познавам много българи - повечето са доволни, има малцина, които не са. Но всеки е намерил някакъв задоволителен баланс, с който да живее и който го устройва. Ако не можеш да намериш такъв баланс за теб и семейството ти чрез ПРОМЕНИ в начина ти на живот, спиралата ще те върти надолу и надолу, докато ти изпие и последните сили.
Има и един друг момент, който се нарича приспособимост. Тук не е България и много неща са съвсем различни от там. Някои в хубавия смисъл, други - в не толкова хубавия смисъл. Ако не можеш да се приспособиш към средата или не искаш, сменяш я. Не сме растения с корени, та да не можем да мръднем. Отделяш малко време и претегляш плюсовете и минусите на сегашния ти живот - кое те прави щастлив, кое те прави нещастен, какво искаш за себе си, за семейството си, кое искаш да промениш, кое искаш да запазиш и най-важното - какво си готов да платиш за това, което искаш да постигнеш? Очевидно работата не те устройва - сменяш професионалното поприще или намираш работа в същия бранш за друг работодател. Ако си само бунтовник и им даваш поводи да не те харесват, помисли си какви препоръки ще ти дадат като кандидатстваш за следващото ти работно място. Ако не искаш да промениш попрището, а няма как да работиш същата работа в този град - сменяш града! Да, това е свързано със стрес и нерви, но какво ще получиш накрая - ще се махнеш от това място и тези хора, които не ти харесват. Жена ти е педагог казваш, педагози се търсят много, с хубави препоръки от сегашната й работа и с достатъчно добър норвежки няма да има проблем да намери работа и тя.
Сега ще ти кажа нещо - аз винаги казвам това, което мисля, понякога без да мисля за последствията, но се научих да подбирам по-подходящи думи. Важното е да постигна това, което искам, и винаги съм го постигала. Свободно съм казвала какво ми харесва и не ми харесва на шефовете ми, но може и да съм имала късмет да попадна на разбрани шефове, защото са настъпвали положителни промени след моите коментари и предложения. Но има по-приятен начин да се каже и по-неприятен (с рогата напред). Е, втория начин няма да те доведе далеч тук. На интервюто за работа за сегашната ми работа шефката ме пита дали предпочитам да съм лидер или последовател. Казах веднага, че предпочитам да съм лидер, но мога да съм последовател, ако следвам лидер, който знае къде върви, какво прави и кое е най-добро за всички. Тя се усмихна до ушите и каза: "Така като гледам май позицията е твоя!"
Ти се бори за това, което смяташ за справедливо, в което вярваш и което смяташ за правилно, но явно се бориш по грешния начин или просто се бориш с прекалено голяма вятърна мелница.
Отговорът на въпроса ти е: Да, винаги съм честна пред и спрямо себе си (и доколкото мога спрямо другите). Който ме познава тук знае, че не си поплювам да си казвам какво мисля, както ти написах и по-горе. Имала съм един-единствен малък конфликт с една колежка в предишна работа. За моята длъжност е имало голямо текучество, хората напускали скоро след като започвали без да казват какво и защо. Е, аз разбрах защо - пряката началничка не беше човек, а звяр Постоянно напрягаше обстановката с повишаване на тон, с критики на въображаеми грешки, абе някакъв Цербер. Видях, че от това страдат и другите, ама не смеят да гъкнат. В един разгорещен разговор, в който тя пробва да се наложи с аргумента, че аз идвам от друга култура и не знам нищо, ми кипна и й казах в прав текст, че моята култура е несъществена част от разговора, че тя изобщо не е hyggelig person и че отвратителното й отношение не допринася за нищо, че очаквам от нея да ме въведе в работата като новоназначена и че не мога да следвам и уважавам leder, който не се държи с уважение към хората и мисля да се обърна към шефа и да поискам или да ме премести, или да напусна като посоча точно защо ... да видиш как се изплаши тая жена, как започна да заеква, че нямало нужда да занимавам шефа, щели сме да намерим разрешение на проблема. Казах й, че очаквам от нея да се държи като leder, а не като старшина, защото не сме в армията. На другия ден започна да поздравява всички, да ги пита как са, какво са правили уикенда, да се усмихва, да пита някой има ли нужда от помощ и дали има въпроси ... Е, аз пък намерих нова работа и напуснах по-късно, защото въпреки че тя си промени отношението, вътрешно усещах, че се насилва и не исках да оставам в тази обстановка с витаещо във въздуха напрежение. Като подадох молбата за напускане, шефът ме пита защо - казах му, че съм намерила работа, която ме устройва повече. По-късно разбрах, че Церберът е напуснал 1 месец след мен Надявам се, че този пример ти отговаря на въпроса достатъчно изчерпателно
П.П. За мен смяната на работата е съвсем нормално нещо - човек се развива, намира нещо по-добро и удовлетворяващо и напуска старата работа. Не съм от хората, които работят само за парите - аз ако не виждам смисъл в работата ми и ако не ми дава нещо повече от пари - не ме търси там
Ето, сега ми попадна обява за нещо, което ... доста ме привлича ... и се чудя ... двоумя се ... имам квалификациите и отговарям на изискванията, имам и опит в тая сфера ... но ще видим
Himbeer се представя за мен в различни клубове като имитира моя никнейм. Тролче :)
|