Ако си дойдеш с пари и нямаш желание да правиш бизнес, тогава можеш да отидеш в някое село, на чист въздух, например близо да някой град и да преживееш доста години. Само да си харчиш. Ще имаш за съседи обаче почти само цигани и стари бабички. Почти през ден ще бие камбаната, защото някой е починал. Църквата в селото почти ще се срути. Никой няма да го е еня. Кметът на това село няма да се радва на твоето присъствие, защото скоро ще знаеш почти всичко за неговите далавери със изсичането на горите и незаконния сеч, както и много други. Ще се изненадаш от страшната простотия на хората. Няколко години няма да ти се вярва, че това е възможно. След време ще знаеш, че просто си си изгубил годините и ще се подтиснеш. Накрая ще запустиш всичко и ще бягаш от тук....
Ако си решил да правиш бизнес, въпросът е много по-сложен. Нямаш шанс това да е изцяло законно. Винаги ще си уязвим. И отначало, понеже идваш отвън ще си наивен и лесно ще те работят. Ще изпаднеш в много тъп лабиринт, от който трудно се излиза. На всичко отгоре реално няма много бизнес, защото няма потребители и пазар. Ако имаме 7 милиона, то 2.5 пенсионери. 1 милион цигани, 1.5 милиона деца. Остават около 2-3 милиона купуващи. Прави си сметката за какъв пазар става въпрос....
Забелязвам през последните години, че бизнесът става все по-сезонен, а сезонът все по-къс. Хората са угнетени, защото не съзират перспектива, дори краткосрочна. Няма почти никакво производство. Само някакво ишлеме, силно зависимо от световната конюнктура. Сега е силен спад.
Преди 20 години имахме някакъв подготвен персонал. Сега нямаме и това. Нямаме вече традиции. Поне не и в доброто.
Корупцията в най-дребните неща дори е чудовищна, както и некомпетентността на администрацията. Политическата намеса във всичко е дори по-силна от комунистическото време. Работи се с обръчи от фирми , поръчки и влияние. Корупцията е почти единствената причина изобщо нещо да се случва в България.
Много силно е чувството на несигурност. Някак се усеща, че никой не те защитава, като обикновен гражданин. Само би те използувал и изнудвал.
Аз бих те посъветвал да си дойдеш просто за известно време, за ваканция и да гледаш и слушаш и да питаш и разпитваш. После си реши. Във всяко мнение има и субективизъм.
Ако можеш, повярвай ми, че зад думите ми не стои нихилизъм нито несрета. Напротив, в очите на околните, аз съм успял човек, с две висши образования, малък частен бизнес, собствено жилище и т.н. Никога не съм се провалял...
Това, което ти пиша, го пиша от душа. Имам две деца и виждам, че нямат НИКАКВА ПЕРСПЕКТИВА в България. Нямат перспектива на развитие без шуробаджанащина. Без влизане в компромиси или откровенно продажничество на съвестта. И това ме съсипва.
Ако искаш да продължим тази дискусия ми пиши бележка или на мейла. Май ще угнетя четящите.
|