Тъжна картинка е Родината -тъжна и обезверяваща.Заминах навън да поработя за да подпомогна семейния бюджет.Мъчеше ме тежка носталгия въпреки че местното население прецени бързо характера ми и ме приеха като своя и проявяваха разбиране и съпричастност към моите болки и радости. И когато си тръгвах,щастлива, заявих " Никога повече чужбина,прибирам се завинаги!", а друга една българка-моя приятелка,която ме изпращаше ми рече да не се заричам и че след 2 месеца ще се върна.Отказа да ми обясни защо мисли така. Само каза"Ще видиш!" Е-видях... Когато хората-симпатични,интелигентни и културни,работят до припадък за да си платят сметките за ток,вода и телефон,а с остатъка се чудят да си дупнат ли билетче в градския транспорт или да карат гратис защото това са паричките за хляба-това добре ли е? Когато бабата на съседите взима пенсията и купува 1 малка щафета шпек заради внучето,а то ми казва"Лелко,сега сме богати-имаме си салам"-това ли е добре? За сравнение в чужбина пенсионерете живеят самостоятелно,т.е. отделно от децата и си спестяват всяка година за екскурзии без да търпят лишения.Колко наши старци са посетили Ерусалим? Бабата,за която се грижех беше ходила там 4 пъти. Проста,бедна жена-вдовица, цял живот работила по чуждите ниви. А проблем с изхранването на семейството нямат дори и най-ниско платените чужденци-ежедневно на трапезата са задължителни и месото-печено,пържено, и зеленчуците(пресни) и плодовете.За лакомства за децата да не говорим! Е,работиш като луд от тъмно до тъмно,но знаеш защо-знаеш,че на децата ти нищо не липсва,колата ти кола,домът ти дом,пък бил той и квартира. Колко хора у нас могат да си позволят такъв стандарт? Да не говорим за завистта,с която се сблъсках.Всеки втори ми прави сметка на парите и разходите-а това най-боли от хора,които познаваш от детство и си мислел за близки приятели.Права беше приятелката ми-пак заминавам.Не бяха 2 месеца.Остисках 1 година и 1,5 месец.Но тръгвам.Семейството ми заслужава ро-добър живот и по-добро отношение.