...човек и затова се чудя какви са тия работи за петте години дето ги разправяш. Значи ли, че аз като за 6 години тук, три квартири съм сменил, защото все по-голямо или по-удобно жилище ми е трябвало, а пазара на недвижими имоти е труден съм някакъв "неудачник" (казвам го преувеличено, но знаеш какво искам да кажа)? Значи ли, че след като съм имал само две работни места за това време съм успял? Трябва ли към работните места да броя и няколкото седмици скапана работа, които работих в началото?

Как се вписва в описаната за теб схема, че аз познавам града си като задния си двор и че казвам, че отивам в България и като се връщам оттам казвам, че се връщам вкъщи. Това не го правя от пиниз, а защото така го чувствам. Тук съм осигурен, тукашното ми образование, защото за това време изкарах и допълнителна квалификация, значи нещо, а магистратурата ми в България не значи никъде нищо. Тук детето ми ходи на детска градина и си общува с местни деца и такива от още една дузина националности, а в България в пепелта и счупените бутилки на детските площадки ще се разминава само с улични кучета и цигани. Аз не виждам бъдеще за мен в България защото съм имал трудно минало, напротив аз си живеех царски и тук трябвале да започвам от нулата. Сега нещата, които имам са като осциален престиж не по-ниски, но по-различни и нещата, които имаме аз и семейството ми няма да го имаме никога в България: разумни здравни и социални осигуровки; спестовно-инвестиционни застраховки, осигуряващи ми сериозна пенсия, която да ми позволи да не си променям настоящия стандарт на старини, а не да треперя дали като платя за парно ще ми стигнат стотинките за кисело мляко; перспектива за световно признато образование, и много други такива.

Въпреки всичко това съм абсолютно съгласен с теб - чужбината не е лесна, не еза всеки и за някои не е за винаги. Моето обяснение е много просто - човек просто трябва да живее там, където се чувства добре и вижда бъдеще за себе си и семейството си.