5 години учих в Солун, ей го къде е - на 6 часа път...но няма тополи с хвърчащ пух, а палми, няма Перловска река, а залив, няма намусени хора, а хор, които знаят да се веселят и без да са мъртвопияни, както и да излизат по улиците и да надигат глас когато не са доволни от управлението. Много неща харесвам у южните ни съседи, но и много не харесвам - всички знаем коко са особени тез някогашни византийци, но и те си имат "чалъм"...ние дали имаме вече не знам...
На практика още не съм се върнала (след месец се дипломирам), а вече мисля накъде другаде да хукна...работа имам, желание нямам да седя тук...не ми е по-добре, не ми е по-конфортно, не ми е по-спокойно.

Мъчно ми е, че го казвам...
Повечето ми приятели не са тук
Щастливи са в някоя друга родина...

The pure and simple truth is rarely pure and never simple.