Винаги се наслаждавам на момента, в който чуя млад човек да милее за родината. Човек с корени си ти. Оттам и емоциите ти. Но емоциите са тези, кото ни правят хора. А най-важното е да сме човеци, нали? Радвам се, че материализмът все още не те е превзел. Че страдаш искренно за по-тежкия, но по-естествения за теб живот. Че удобството не е победило любовта в теб. Това е младостта.
Така се радвам като те чета. Не мислиш за пари, за чуждоземска диплома, призната в цял свят, за удобен живот. А си искаш твоят роден български начин на живот. Тежък, корумпиран, безпаричен, но роден. И ако ние не мислим как да го променим, то кой? Та затова и оползотвори престоя си навън така, че да ти послужи за да промениш към по-добро страната си. Постави си цел и я гони стръвно. Та на 18 ти ще се прибереш. Донеси със себе си, каквото ще ти е нужно за напредък.
И не обвинявай за нищо майка ти. Човек сам гради живота си. А майките смятат винаги, че правят най-доброто за децата си. Тя ти дава и тепърва ще ти дава правото на избор. Оцени го и и отвърни с благодарност. Страданието ти е дало възможност твърде рано да изградиш собствена ценностна система. А това е безценно. Ти си богата с нея, с емоциите си, с топлото си сърце.
Радвам се, че се докоснах до така сродни чувства, макар, че съм доста по-възрастна от теб.
Не се отчайвай, та ти ще постигнеш това, което искаш. Просто оползотвори пълоценно времето си.
Успех, младост!