Радва ме начина по който мислиш. Да знаеш, че не си сама!

Аз изкарах две години в САЩ . След първите три месеца бях на абсолютно същото мнение като теб. Изчаках, дадох си време, нещата ставаха само по-зле. Накрая просто си приключих работите и се прибрах. Вече половин година съм в България и нито за миг не съм съжалявал.

Абсолютно са ми познати твоите усещания. И аз оцених България след като я загубих. Отвращаваха ме духовните инвалиди с фалшивото си, двулично поведение. Постоянно ме гнетяха ограниченията наложени ми като на чужд гражданин(престоя ми беше легален, но така или иначе имаше сума неща, който не можех да правя в сравнение с България). Всеки един ден започвах с ясното съзнание, че се намирам на място, което ми е чуждо и омразно. Единствената цел осмисляща живота ми беше да се върна в България. Жив - умрял, в България.

В този момент си дадох сметка кой съм аз всъщност и от къде идвам. И разбрах, че където съм се родил там искам и да умра. Осъзнах, че прадядовците ми са мрели по фронтовете за да я има България и за да ме има мен и че ако я напусна ще ги предам. Разбрах, че България, това сме ние и тя ще бъде такава каквато ние я направим. Започнах да се гордея, че съм българин и че преценям света през призмата на българското възпитание и ценностна система. И знам, че съм такъв благодарение на онези, които са оставали, защото заради тях я има България и те са ми дали шанса да се родя българин.

Та така...аз все пак бях сравнително свободен да се върна. Теб майка ти те държи като затворник там. Бих те посъветвал да се бориш, не оставяй нещата така, не чакай. Говори с нея, обяснявай и, упорствай не се предавай. Изпускаш много хубави и много важни години - на тази възраст човек се изгражда като личност и има значение къде става това. В САЩ познавах хора попаднали в твоето положение по същото време и останали там да завършат гимназия, а след това започнали и университет. Тъжна гледка - две сестри, българки по произход, с основно образование от България и живели там с родителите си комуникираха една с друга на английски, защото така им беше по-лесно.

Та така, бори си, искай своето. Правото е на твоя страна, не се предавай така лесно и не чакай да порастнеш.