Предложих да не отклоняваме идеята на момичето.
Успокой се - той е. Когато говорим за престиж, има едно академично име в България.
Отделен е въпросът, колко е уронен престижът на академичното образование през последните години и няма незасегнат университет. Имах късметът да звърша през '95-та, когато все още се пазеше академичния дух далеч от плевелите на корупцията. Особено в някои факултети. През 98-ма реших да уча отново там, друг факултет - право. Това е най-болният факултет там. Корупция колкото си искаш. Неграмотни преподаватели /сериозно с правописни грешки, на единия му броих гршките в учебника/. Преподавателите си въртят частния бизнес и ако остане време се показват и в университета. Доста от тях са от онова време и нямат нови знания, както и подход към преподаването и студентите. Обикалят разни 'университетчета' из страната, събират дамаджани и прасета, пощипват си глупавите студентки /а и не само/ и като се върнат в София говорят пред нас какави малоумници са в еди кой си ВУЗ студентите. Пълна простащина и непрофесионализъм. Е, не всички са такива, но има няколко, чието присъствие там е пълен абсурд. Измежду студентите се забелязаха 2-3 депутатчета /не на студентска възраст/, които не можеха да възжат две изречения, но по обясними причини взеха диплома за една година. Видяхме ги само 2-3 пъти. Жалко за все още читавите преподаватели, между които наистина блестящи имена и умове. Както и да е. Аз издържах 3 семестъра порнографията, наречена 'право'. Махнах се с успех 5.80 след година и половина с убеждението, че няма да се оправи тази държава - каква надежда, щом мястото, където се кове знанието е толкова болно.
Е, скоро след това и заминах. Това е.

Но да оставим тази болна тема.