какво да кажа, 4 години съм навън, никой не ме е мачкал, не съм се чувствал пренебрегван, не съм разчитал на никого, но не ми е и пукало де, просто никога не съм усещал местното общество като "мое", вкючително имигранско-българското, ако има такова живтоно, безразлично ми е (все едно гледам аборигени по дискавъри... разбирате ли ?). безкрайно ненужно - да се занимавам там с обществените им игрички, порядки, такт, ситуации, празници, ала бала.

странното е, че България след време ми стана също толкова безразлична, постепенно но сигурно. дори не заради престъпността или простотията, не се дразня от такива неща. Дори да е в България, това са просто същите глупости - работа, пари, любов... после брак, деца, кариера... а като ни омръзне всичко някакви йоги, секс перверзии и прочие неща.

толкова плитък, толкова прозаичен път към "щастието". нали това е целта.