Избягах '69г. 75г. взех американски паспорт. До '93г. работих и трупах пари. Върнах се през '93г лятото уж за шест месеца, да го видя как е. Останах. Ожених се. Купих си голям, хубав апартамент. Догодина ще празнуваме десет годишнина от сключването на граждански брак с жена ми. Изобщо не мисля да се връщам в Америка за постоянно. Иначе си ходя, кога сам, кога с жена ми. Всяка година. Климата в България няма равен. Географията - също.
Имам възможност да харча толкова, колкото ми е необходимо за моят стил на живот. Не харча разточително, но и не се стискам. Излиза, че хиляда долара на месец са ми достатъчни. Пътуванията, които предприемаме в чужбина са допълнителни разноски. Живота който водя, окачествявам го като супер.
Така че, не се заричайте за нищо. Живейте както смятате за добре и където се чувствате добре. Началото в чужбина винаги е трудно. Трудностите се преодоляват. Не е толкова страшно. Едно нещо обаче е важно. Пестете си парите. Не харчете излишно. С течение на времето парите се събират и стават много. Започват да се самогенерират. Тогава истински ще разберете смисъла на "парите правят пари".
За тия на които им е домъчняло за България и са отдавна в чужбина, публикувал съм снимки на този адрес:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите