Искам да те питам мазохисти ли са тези българи, които са жертвали живота си, за да видят България освободена от турско робство. Те са загинали в името на бъдещето на следващите поколения, на нас. А ние днес плюем на всичко. Не трябва ли и ние като тях да се опитаме да осигурим добър жовот на нашите деца в България. Още повече, че никой не иска от нас да умираме, а просто да живеем малко по-трудно. Защото ние идваме и си отиваме, а България си е вечна.
И бих искал да те питам парите ли са за теб всичко в живота. Няма ли ценности. И друго искам да те питам-ти, като си емигрирал, перфектно ли се чувстваш? Не ти ли липсва нещо от България?
Относно това дали българите в чужбина успяват, мисля, че наистина има и много успели. Но по-голямата част отиват там буквално да мият чинии. Може би печелят повече отколкото в България и все пак те изкарват точно толкова, че да живеят малко под средното равнище и нищо повече. А като ги питаш не е ли под достойнството на един висшист да работи такива неща, те стават агресивни и започват да избиват комплекси. И изцепки от рода на "Аз съм сервитьорка в Канада и получавам по 4000 $ на месец" ми звучат, меко казано, смешно.
Аз мисля, че твоята професия дава чудесен шанс за реализация и в България. Всъщност има много такива професии-адвокат, зъболекар, корабен механик или капитан. Затова българите имат избор. Така че пътят за измъкване от блатото е един-всички се хващаме здраво да бачкаме и ще сме спокойни за бъдещето на нашите деца.
А по въпроса с интелиентността, не считам, че съм някакъв велик човек. Напротив, ти със сигурност си по-интелигентен от мен, най-малкото, защото си висшист, а аз не съм завършил още и средното си образование. Така че ти можеш да пишеш правилно, само че не искаш. И това също е дразнещо. Аз получавам ужасното усещане, че на вас емигрантите въобще не ви пука дали говорите и пишете на български правилно.
Не ми харесва и това, че ти, както и много други, парадирате с големите си доходи. Еми, добре. И така да е защо трябва да се споменават тук числа при положение, че въпросът с парите е толкова личен. Създава се впечатление, че вие ни казвате "Вижте ни колко сме велики, а вие, тези нещастници, които останахате в България, сте некадърници".
А че няма да чакам Господ да спаси България, е ясно. Според мен всеки си има своя Господ в душата си. Точно той трябва да го мобилизира да работи за България.
Господ да пази България!
|