Може и да си прав!
Може би за да избягам от всичките простотии тук /в любимата Родина!/ искам да отида възможно на края на света за да няма връщане назад- Канада, Австралия, Н. Зеландия, ЮАР.
Стаж имам- почти 20 год икономист - гл. счетоводител, директор, преподавател във ВУЗ. Сега работя освен последното и на още 3 места/включително частен бизнес/, но ми писна от простаци, интриги, липса на професионализъм..., та си търся информация за ново място под слънцето.
Не знам дали си заслужава, но колкото повече време минава, толкова повече се убеждавам, че няма смисъл да разбивам стените с глава, да започвам от начало, да понасям удари от хитреци с наколенки.
...а времето си минава. Ще стана на 40 и ще се огледам как съм робувала на идеали и надежди.
С всяка година всички тук се "самоизяждаме". Не само от икономическа гледна точка - над 95% от БВП /брутният вътрешен продукт/ отива за задоволяване на потребности от първа необходимост! Разграждат ни злобата, завистта, простотията, неграмотността и какво ли не още. Тук не слагам егоцентризма. В него няма лошо, ако не е за сметка на другиго.
Това, а и не само, ме карат да считам, че може да не е квалифициран труд, важното е да дава прилични доходи и да живееш що-годе спокойно.
Явно някой ще каже - авантюристка, изпуска питомното за да гони дивото.
Може би е прав, но вече НЕ`АМ НЕРВИ, които да изразходвам за глупости.
Не вярвам да има друга държава, в която да работиш по 18-20 часа в денонощието и да срещаш такава "съпротива", както от системата, така и от хората в нея. И не защото не може нещото да се направи, а защото насреща ти е човек озлобен, който мисли първо как да НЕ свърши работа. Втората му мисъл е: а, бе тоя какво толкова ще ми направи, ако го прецакам...и такава каша ти забъркват, че да се чудиш как да я оправяш. Не, че не можеш, но защо цял живот да оправяш каши вместо да си гледаш работата?
Ти ми говориш за израстване в кариерата там. А какво е израстването в кариерата тук? Мислиш ли, че един доцент или професор тук имат удовлетворението на колегите си от другите държави? Какво като съм удовлетворена от работата си със студентите, след като се налага да работя на още няколко места - не само в други ВУЗ-ове, но и в други професии за да имам финансова независимост?
Истината е, че живеем в бедна държава, сред бедни съседи, приятели и роднини. Днес станала кражба, утре пребиват някого за 2 лева, в други ден...кой знае. На бедния човек лесно му се влияе.
Пиша го така пространно, защото хората, които вече са в чужбина са склонни да забравят лошото, което ги е накарало да тръгнат и си мечтаят носталгично да се върнат. Познавам много хора, работили къде ли не, но като се върнат и поживеят в любимата Родина се питат защо нищо не се е променило, освен някоя и друга нова постройка. Тогава стигат до извода, че си е заслужавало да изстрадат първите 2-3-5 години за да се установят другаде.
Жалко, нали?!