"Стара мома" е състояние на духа, а не семейно положение.
И аз живея в Отава (от близо две години) с жена ми, нямаме деца. Както и да се развие животът ти нататък (а това едва ли може да се предскаже), мога само да ти кажа това, което сигурно и сама си разбрала: от определена възраст нататък животът е много по-лесен в Канада, отколкото в България. Казвам го, защото виждам как живеят старите хора в блока и наоколо тук (не те причислявам към тях, а самият съм по-възрастен, но не се смятам за стар). Виждам ги как се събират, научавам че за тях се полагат специални грижи, скоро разбрах, че и лекарствата им са безплатни.
Не искам това да ти звучи: "Стой тук и така, като остарееш ще ти е по-лесно". 46 години не са чак толкова много! Едно време като ученик бях убеден, че след 30 просто няма за какво да се живее, сега знам, че във всяка възраст може да има смисъл да смисъл да живееш и да се радваш на живота. А дали ще намериш отсега нататък спътник и "някой, който да те посрещне вкъщи" (както сама казваш) според мен зависи само от теб. Има хора, чието поведение отдалеч ги прави непристъпни, има други, които интимничат от самото начало. И двете отблъскват. Истината, предполагам както при всичко друго, е някъде по средата. Ако можеш да си позволиш (след 10 години тук би трябвало да можеш), опитай се да пътуваш, прекарвай отпуската си в курорти, излез от кръга, в който явно не си могла да намериш партньор (а и теб не са те "намерили"). Излизай, движи се сред хора - през лятото не е толкова трудно. Усмихвай се, шегувай се, бъди контактна, намери в Интернет клуб/кръг/форум по интереси, намери повод поне веднъж седмично да се събираш с много хора... ако щеш научи се да играеш бридж и ходи всяка седмица на турнири (в Отава има няколко места, където това може да се прави целогодишно). Излъчвай positive attitude, това привлича околните, защото ги зарежда с енергия. И забрави фразата "стара мома"! Една жена може да е желана на всяка възраст.

In a Tokyo bar:
Special cocktails for the ladies with nuts.