Много интересно,но дали щеше да мислиш така ако както казваш ти всичко не ти е било осегурено на готово?Май преди да ходиш където и да било е трябвало да поживееш в един малък провинциален град ,та дори и на село ,та да видиш каква е мизерия.Аз съм от един такъв град.Кино в градчето няма от 10-12 години-събориха го и някой си го купи,за да си строи магазини и офиси.За театър да не говорим-вече съм забравил какво е това,добре,че съм ходил когато бях студент в София.Но това изглежда най-малкия проблем в сравнение с ширещата се безработица.Искам както казваш да се "блъскам" по цял ден,вечер да се прибирам уморен,но да знам,че семейството ми ще живее добре.Да ама не.Почти всички предприятия в града не работят-приватизираха ги и ги изпозатвориха,тези,които все още кретат не плащат заплати с месеци,дават само някакви мижави аванси колкото да не се умре от глад.И да започнеш някакъв частен бизнес тук/с изключение май на хранителните магазини,ама и те продават най-необходимото,че за глезотий пари няма/ е някакво самозалъгване,защото не е достатъчно само да продаваш,а трябва и да има кой да го купи.Прехраната се осигурява като по цял ден се бъртиш с мотиката/ти виждал ли си мотика?/ на полето за някакви мизерни резултати .
За живота пък на село изобщо не ми се говори.В България дори и да работиш/освен ако не си в някоя голяма международна компания или на "служба",където за да свършиш нещо трябва да ти се "бутне"/ не можеш да си осигуриш и най-елементарните нужди.Остава ти май само да се напиеш вечер /може и без приятели/та да забравиш и на другия ден пак да се чудиш ами сега накъде?