Животът ме повлича във лавина
от смях, веселие и свобода
преметнала през рамо морска лира
и яхнала неверния си кон,
аз яздя полудяла от сълзите
на своите приятели и знам,
че искам цял живот да галопирам
на юг, на юг, към слънчевия бряг,
морето, чайките и бунгалата,
звездите, пясъка и свободата,
все плътно до брега да дишам топъл вятър,
да пия до полуда и жадна да оставам,
да гледам тихо синьо във водораслени води
да скитам нощем - денем да умирам,
и най-накрая рано призори
аз своя морски пристан да открия,
да легна в хладния му скут
и тъй, изпита чак до дъно
завинаги на него да заспя.