Наистина вярвам, че вече си готов за емиграция и живот в някоя подредена държава. Това, което те е дразнило и тормозило в България, е болката на хилядите имигранти от български произход на Запад. Похвални са усилията ти да се опиташ да обхванеш проблемите, да потърсиш причините, но ми се струва, че опитите да дадеш съвет, да промениш нещо са доста наивни - просто никой няма да се вслуша. Нали знаеш, че една от националните черти е, че нашенецът все много знае и то по-добре от всеки, който се опитва да го поучава. Не вярвам, че нещо ще се промени. Моят избор беше да се махна от дразнителите, много от които много точно описваш. Дойдох при установените ред и правила и се чувствам много комфортно и удобно сред хора, които не мислят за тарикатлъци и хитрости. Не ми е приятно да наблюдавам цялата тази примитивност у нас, но мисля, че българите трябва сами да дораснат до разбирането, че ако искат промяна, трябва да работят за нея. Иначе има много примери на държави, които отказват да приемат утвърдени в света цивилизационни правила - виж Афганистан и талибаните. И те имат своето място под слънцето, нали? Може би на България е писано да е някъде сред тях, а не там, където са й прекомерните и май неоправдани амбиции. Личният ми съвет е всеки, който се дразни от реалността в България, да потърси начин да отиде в страна, която му е повече по вкуса и там да запази достойнството и значимостта на българската си принадлежност. В България само ще се озлобява, ще издребнява, ще се съсипе затормозен от разминаването между желание и действителност. Животът е кратък, наистина не си струва друго.