|
Уважаеми съграждани, уважаеми управляващи, уважаеми г-н Президент, От една страна - не искам да живея другаде - тук съм се родил,пускам го така тук е моето семейство, тук са приятелите ми, тук съм се изучил, тук е работата ми, и въобще - всичко което имам и което съм; тук е и моето място. От друга страна...... Когато четете тези редове, пишещият ги, вече ще е зад граница - един от хилядите взели решение да се спасят от нашата бяла демокрация и да отидат в някоя по-бяла. В следващите редове ще обоснова решението си. В последните няколко години наистина се опитвах да направя нещо тук, да дам доколкото мога моя дял за стъпка напред (и то не чрез малоумно викане и скачане по площадите по призива на някой надъхан перко с мегафон, или пък добре съзнаващ действията си кукловод). Приемах с търпение и разбиране "реформите", работех и намирах работа и на други, плащах си данъците и други такси... Но всяко търпение си има предел. Не виждам къде отиват данъците ми, но затова пък виждам невероятна, смазваща простотия (+ злоба, + невежество) сред хората, независимо от професията и статуса им - от клошари до тежкарски "костюмчета" на "държавни служители и "бизнесмени" (кавичките са в смисъл на псевдо). Алчност и невежество - "прекрасно" съчетание - без съмнение, мнозина имат изгода от тази тиня - сигурно уловът е много богат. На фона на това, колкото и усилия да полагам, те почти винаги се "възнаграждават" с разочарования. Е, докога да се правя на Сизиф? Докога ще снимаме наш, български римейк на "Параграф 22"? Не е ли по-добре да се отиде някъде, където наистина има условия за работа, за да се създаде нещо полезно (включително и за българите), а не да се похабяват напразни усилия тук - нека междувременно управляващите да продължават да дебатират "би ли имало полза от високотехнологични паркове у нас?" А изобщо от образование? Що не спестите и тия пари? Ако чувствам някаква вина или егоизъм, респ. задължение да се върна, то е само спрямо родителите ми, приятелите ми и въобще - хората правещи вятър за нищо немелещата мелница, но останали тук поради липса на друга алтернатива, или дори родолюбие. Това не е жалване, хленчене или самосъжаление, а опит да се погледнем отстрани: посочване на проблема, анализ и предложение за решение. За управляващите. Г-да депутати, сещате ли се ли какво ще ми се случи, ако шефът ми ме види да чета вестник в работното си време, или ако ме види как се разписвам в присъствената книга вместо отсъстващия ми колега? Неща, които вие правите ежедневно и явно никак не ви притесняват. ВИЕ ЗА КАКВИ СЕ МИСЛИТЕ, бе?(точно така, неучтива форма). За манекени със скъпи коли, разхождащи скъпи костюми из парламента и по коктейли? Забравихте ли, чебяхте избрани, за да създадете правила (закони), с които другите да могат да живеят и работят по-добре, а не за да ми губите моите време и пари, за да разисквате по няколко дни текстовете на безмислени декларации и резолюции. Пример? - събитията в Югославия: бомбардировките, ракетата, след това и изборите, сблъсъците в Македония; у нас - 240 (дали толкова) души 3 дни(!) умуват какво да кажат по въпроса. Какво ще кажете за "Честито. Успех. Дерзайте, ние сме с Вас!" Твърде кратко и недипломатично? А какво ще кажете да се събирате само през определено време, за конкретни законопроекти (както съдебните заседатели - за даден процес), а през останалото време - да живеете и работите като електорални простосмъртни? Не ви изнася, нали? Последният вот на недоверие - всички присъстващи знаете много добре, че 3 месеца преди изборите той няма да мине, че е безмислен (както впрочем и всички предишни - ама, ей така, да симулираме активност - демокрация в действие, нали), и въпреки това, вместо да се заемете с нещо смислено самодоволно се впускате в никому ненужни, безкрайни (и като време и като досада) дебати - точно като два отбора от А ПФГ, които 15 мин. преди края, доволни от резултата, отегчено си размятат топката в очакване на последния съдийски сигнал. Вие "плачете" за червен картон, уважаеми, и надявам се, тези които останат тук и отидат да гласуват, да ви го покажат. На скорошната премиера на книгата за 39-те, един ваш колега - г-н Куртев заяви "Да приемем историята такава каквато е, независимо дали ни харесва или не". А същата тази истина не важи ли и за мавзолея и другите паметници и неща, които разрушихте, за всичко построено и постигнато през онези 45 години и отричано днес, включително и малоумието, известно като "Закона Панев", по чиято логика би трябвало да се отречете от всичките си научни титли и въобще от всичко което сте постигнали през тази по- голяма част от живота си. Вие сте демагози. Обвинявате червените за всичко лошо в тази страна, а по какво вие се различавате от тях - същото сливане на партийна и държавна власт; същото единодушно (и стадно) ЗА, когато е от Командира; и единодушно (и стадно) У-у-у, когато е против него (бяхте толкова жалки в случая Бисеров-Цонев:":от партийни организации от цялата страна заваляха уверения и декларации за безпрекословна подкрепа на НКС/ЦК на БКП" - каква е разликата?); ползвате същата правителствена болница, и същите резиденции, все така недостъпни за мен, и преди, и сега; все така вие и ваши приближени сте по-равни от другите. Гласувате си закони откровено демонстративно и подигравателно, от позиция на силата на мнозинството, без въобще да се опитате да чуете другата страна (какво е това У-у-у, Е-е-е и др. - това обор ли е, стадион ли е, какво е?) - дали не предлага нещо смислено и конструктивно. Не по-малки демагози са и колегите ви отляво, настанили се в удобната ниша на опозиция без отговорност - гласуват си безмислени декларацийки (г-да Първанов и Найденов, г-н Томов, на кого му пука за вашите предварително решени настоявания, вотчета, резолюции и т.н?; кого ще нахранят, облекат или ще направят да живее по- добре?). Сещате се сега за някаква измислена "Коалиция за България", сега (!) - преди изборите, като всъщност единствената ви цел е спечелването на няколко топли местенца на тези избори, и пълна незаинтересованост относно втората дума от заглавието. Много от вас (К.Тренчев, Б.Бонев, Е. Йорданов и още кой ли не - бивши и настоящи "играчи" на политическата сцена - какви играчи сте вие, бе, и за какво се борите?) търсят светлината на прожекторите, размахвайки пред медиите някакви списъци, някакви групировки, някакви имена, а когато ви попитат директно, се скатавате, избягвайки отговора с "Те си знаят" или "Сега не е моментът". А кога е моментът, уважаеми? От това шикалкавене следва, че: или въобще не ви е еня за престъплението, и вдигате шум заради ефекта; или пък и вие сте също толкова "изцапани" и ви е страх да не потънете с онези, които искате да потопите. Ако имате да казвате нещо - кажете го сега, ясно и доказано (не просто чуто отнякъде); ако пък не - не запълвайте и без това препълнения ефир с глупости. Няма ли да пораснете най-сетне? Как ще направите живота на днешните деца и утрешни жители на тази страна по-добър, след като не можете да преодолеете собствените си тесногръдие, омраза, инертност и липса на толерантност. Докога ще продължава това делене на сини и червени, на добри и лоши? Вие във филм ли живеете? Превъзмогнете дребнавите си желания, издигнете се над злободневието и гледайте по-мащабно - как беше - мислете глобално, действайте локално! Не търсете всеки път враг, за да се мотивирате и борите! Събудете се (!) и се обединете, ако не за друго, то поне в името на днешните новородени, те не са обременени с вашите демократично-партийни глупости и не са длъжни да търпят последствията им. Мислете рационално, а не емоционално, мислете напред, когато вече няма да ви има, какво остава след вас, и не само за вашите деца, а за всички. Господа депутати, как може бюджетът ви за коли, канцеларски материали, пътни и др. да надхвърля многократно х 10 бюджетите за храна на домовете за сираци, старци, инвалиди и болни хора. Нима тези представителни за вас, управляващите, ни правят повече европейци, демократи, нас - останалите? С какво вие сте по-важни или ценни от хората, които представлявате? Докажете нуждата от тези разходи, като направите условията за живот и на другите такива, като вашите. Не можете? Значи сте некадърни. Вървете си и отстъпете място на тези, които могат. Можете? Тогава го направете. Но не утре, не през 2010 година, а сега - аз живея сега, в този момент. Искам видими резултати от обмислени промени, а не тези безумни реформи: в армията, полицията, здравеопазването, образованието, военното и още куп производства - хаос и липса на каквато и да е мотивация (базирам се не на слухове, а на близки хора, посветили живота си на професията). И не с някакви измислени приказки за "евроинтеграция", за "благоденствие" и "политическо пространство". Влезте сред хората, но не на митинги и жалки срещи с избиратели. За 1 месец, без охрана и каквито и да е привилегии се опитайте да бъдете "представител на дребния и среден бизнес". За 1 месец, без охрана и каквито и да е привилегии ползвайте градски транспорт (нека "възмутения и потресен" г-н Костов, да се увери, слизайки от мерцедеса си и качвайки се на трамвай, че всичко за което говореха тогава ватманите, с изключение на убийствата, е ежедневие!). Ползвайте влак - II класа, изкарайте месеца със 150лв. заплата/70лв. пенсия и въобще вживейте се като електорална единица, а след това си задайте отново въпроса "Защо тоя народ е толкова нагъл, дебелокож и неблагодарен в оценките си?" и "За какво служи политика?". Ако за един лекар приемем, че може да спаси примерно 200, или пък недобросъвестно да изпусне 200 човешки живота; ако за един полицай приемем, че добросъвестно или не също може да спаси или отнеме примерно 200 живота; ако за един учител приемем, че може да даде, съответно да не даде образование на 2000 души, и така всяка една професия с нейния принос или ущърб към обществото в зависимост от мисленето на упражняващия я, то решенията и действията на политика влияят на многократно по- големи групи от хора. Както може да даде живот, хляб, образование и т.н. на милиони, така може и да ги "закопае". Имате силата да подобрите живота на стотици хиляди сега, а вие уреждате най-близките си 10-20-50 души в бордове, и то с каква цел - "утре да имам още една вила, още една кола, още един апартамент, още един милион". Защо? Или по-точно за кога? Да не би да живеете 300 години? Един германец, инвестирал у нас, каза следното:"Нашата цел не е веднага да печелим. На ден един шницел ми стига, което ми е в повече - отива за инвестиции и разширяване на бизнеса...". Г-да управляващи, приемете за нормално, че в този ви статус, животът ви ще е прозрачен, от една страна - трябва да има постоянен контрол над хора, притежаващи власт над други хора, но не по-високоморални от тях, а от друга - хорското любопитство и желанието да се правят пари чрез дразненето му са безкрайни. Така че престанете да се цупите на всяко ваше изтипосване в медиите - имам правото да знам кой и как харчи всяка една стотинка от данъците, които плащам! Ако не ви харесва, вървете си - знаехте цената още преди да станете такива, а и да не сте я знаели, вече сте информирани. Разбира се има граница, макар и много тънка, между обществено значима информация и личен живот, но както и при вас, така и при много журналисти думите "професионална етика", не значат нищо. В края на краищата човешката цивилизация се развива от няколко хиляди години, технологиите дръпнаха много напред, особено през последните 200 години, но етичните отношения между хората не са и помръднали. Човешкият живот не е поскъпнал спрямо тогавашните 30лв./сребърника, правото на личен живот е още по-евтино, а думи като честен, патриот и безкористен предизвикват насмешка и недоверие. Във филма "Дейв", един от героите - счетоводител, разглеждащ в този момент бюджета на САЩ, изрече една много впечатляваща фраза:"Ако така управлявах частната си фирма, отдавна да съм фалирал!". Далеч съм от мисълта, че управлението на държавата е малко по-сложно от управлението на фирма, всъщност убеден съм, че е далеч по-сложно. Но след като не можем да го постигнем с хора, да опитаме с машини - те са достатъчно интелигентни и не се влияят от комисионни. Прави се "клъстеризация" от мощни сървъри - всеки на върха на някакво министерство, отрасъл, ведомство - нещо като ERP на държавно ниво. Обработената информация се подава на сървър- майка, който на базата на математическото моделиране прави финансовите анализи, изчислява трендовете, екстраполира и дава оптималните бюджети и насоки за развитие. Естествено, накрая съвет от авторитетни люде може да вземе окончателното решение. Ако това ви се струва утопично, то тогава назначете не роднини, а експерти, професионалисти във всяка една от тези области, хора, доказали, че могат ефективно да управляват и множат първо собствените си пари, надмогнали желанието да трупат и с амбиция да се преборят с предизвикателствата. Дайте ми възможност да гласувам за доказали се хора, за личности, а не за стадните ви партийни листи, иначе колкото и да ме обвинявате, че не мисля демократично, модерно, на мен не ми се играе на вашата имитация на демокрация. Въпреки, че непрекъснато си разменяте всякакви обидни епитети (и крошета от време на време) и бихте убивали с поглед (ако можеше), когато някой от вас се спомине, се почват едни оди, едни слова за това какво "Светило на политическия небосклон е бил той приживе", как "Ако не бил той, страната щяла да пропусне незнам си какво" и т.н. Това било дипломация, деликатност. Според мен си е лабораторно чиста проба лицемерие. Може наистина да е допринесъл с нещо, добре. Но вашето присъствие, където и да е, носи усещане за фалш, за популизъм. Независимо от това, че през деня играете ролите на неистово мразещи се врагове, вечер се събирате на балове, конкурси за Мис-ки, и други "светски" сбирки, където заедно си пиете ракията (без значение сливенска, шотландска, ирландска или друга) и "духовито" се смеете на неволите на всекидневието. В същото време нацията също си пие ракията, също без значение на марката (къде менте, къде по-така), и прави рокади, умува, политиканства; е-форумите преливат от мъдрост; по вестници и телевизии, политолози, социолози и всякакви "капацитети" ни обясняват какво е било, какво е, и какво евентуално, може би щяло да стане (не ме разбирайте погрешно - не целя да обидя никого, напротив - хубаво е че има такова многообразие и обмяна на мнения; просто казвам, че всичко се превръща в една огромна говорилня, без никакъв или с мижав резултат). При такова изобилие на политици на човек от населението, би трябвало да сме прецъфтели - най-малкото от износ на такива. Очевидно управлявани и управляващи се заслужават напълно: ● За управляваните: драги съграждани, докога ще се оправдаваме за всичко с турското робство, комунизма и т.н.? Системата ни била виновна, управляващите ни били виновни, все някой друг ни е виновен. Били сме живели в "кочина", "скапана държава" и още какви ли не епитети. Само заради това, че наричате така собствената си страна, заслужавате наистина да живеете в кочина. А кой я направи такава? Да не би малките зелени човечета от Алфа Кентавър? Ние си я направихме такава, и само ние можем да я подобрим - не цар, не Тони Блеър, никой освен нас самите. Стига самозаблуди, че сме трудолюбив народ - всеки от нас познава работохолици, но чак пък като качество на цял един народ... Стига тарикатлъци и тънки сметки как да ударим "кьоравото". Примерно: Зарзаватчията се прибира вечер вкъщи, доволен, че е надвзел от клиенти - "балъци", и недоволен от това, че се е "изръсил" за някой пътен полицай. Той пък от своя страна се радва на няколкото "глоби" и псува примерно лекарите в поликлиниката, затова че са го "одрали". Те, щастливи, че и днес са "намазали", негодуват срещу: я НЕК, я БТК или Топлофикация заради големите сметки. Работещите във въпросните организации, доволни от хубавите заплати (дължащи се на това, че са монополисти) биват "прецаквани" от продавачите на пазара и т.н. И така докога? Докога ще си въобразяваме, че цели професии са "лоши" - ах, тези "лоши и крадливи" полицаи, лекари, митничари и т.н.; и едва ли не ако ги закрием, денят ще стане по-хубав. Във всяка професия има свестни хора, както и лекета. Кого лъжете, ако не себе си? Политиците били виновни? А те откъде са дошли - да не би от Марс, или от Парагвай? Защо се самозалъгвате - тe са същите хора като вас, не по-умни, не по-глупави. Просто когато те правят някакви далавери, зулуми, или както искате го наречете; добро или лошо, мащаба и ефекта са много по- големи. Стига "Андрешковщини" и самозалъгване. Например - "изключително хитрия номер с парното" - много хора официално са си го спряли, защото сметките били уж непосилни, но всъщност те продължават да ползват тази услуга - нелегално (как ще ги познаете ли - вечно се оплакват от мизерия, безпаричие и студ, а прозорците им са отворени; те са против поставянето на индивидуални топломери, познайте защо; и т.н.). И кого лъжете с това бе, тарикати? Държавата в лицето на Топлофикация? И кого по-точно? Шефовете, служителите? Та те редовно си взимат заплатата. А калкулираните загуби служат като основа за искане за ново повишаване на цените. Цени, които са към всички нас - крайните потребители. Лъжете и своите комшии, с коите иначе се поздравявате всеки ден и си пиете ракията - те трябва да платят разликата отчитана от топломера на входа, т.е. вашето лицемерие. И въобще - с този израз "Държавата ме лъже, че ми плаща, аз я лъжа, че работя" - наистина ли мислите, че лъжете някой друг освен себе си? Като какво си представяте държавата, като някакво чудовище, изтискващо ресурсите ви? Какво друго е държавата, ако не ние самите (или поне така би трябвало да бъде), ние самите, които избираме лидери, които пък от своя страна назначават служители, чиято единствена задача е да облекчават ежедневната ни дейност, или това е така нареченият "държавен апарат". Всичко зависи от нас - къде ще учим, работим, живеем, почиваме, ядем, четем, спим и т.н.; и въобще всеки един момент от живота ни. Въпросният държавен апарат, захранван от данъците, има за цел да поддържа гладко цялото това "брауново движение", да регулира сблъсъците на интереси между отделните индивиди. Например, всички знаем от американските филми прословутият ? 911 - на него търсиш помощ, независимо дали става въпрос за пожар, престъпление, пътно произшествие и още куп други проблеми. Полиция, парамедици (нашата Бърза помощ), пожарникари - всички те са призвани да ни защитават от неизбежно случващи се в ежедневието ни инциденти. Разбира се освен тези екстремни професии, държавния апарат се състои и от още множество други институции, като: администрация, съдилища и т.н. Ролята на този апарат е като на маслото в двигателя - да смазва, да поддържа гладка работата на всяка една част, т.е. на всеки един от нас. Е, пак ви питам - кого си мислите, че лъжете? Лъжете и крадете не от друг, а от съседа си, от близките си, от себе си! Вие, г-да министри и депутати, взимащи подкуп за някое съдбоносно "Да" или "Не" за цял отрасъл, вие г-да чиновници по министерства, ведомства, съдилища и общини, взимащи подкуп за някое решаващо "Да" или "Не" за някоя фирма, вие, хиляди редови служители, също "взимащи на ръка" от други редови граждани за услуга, която всъщност е част от работата ви и би трябвало да я извършите по задължение..... и така до множеството обикновени граждани, които не смятат за кражба слагането на магнит на електромера, закачането към чужд телефон, пускането на запечатан радиатор, таксиметровите трикове, нередовния кантар, иманярството и бракониерството, и още много други "дребни и невинни дреболии", за които се оправдавате с "Е-е, горе крадат милиони, а вие сега тука, за нек`ви стотинки". Не оправдавам никого, всеки - от министъра до редовия гражданин би трябвало да носи отговорност за постъпките си; всъщност ако имаха това ниво на култура, за което призовавам, те въобще не би трябвало да правят неща като тези, но веднъж престъпил закона - всеки(!) би трябвало да си понесе последствията веднага(!), без имунитет(!), и с нужната известност(!) - за назидателен и възпитателен ефект. А в момента какво имаме - почти всеки си прави каквото си иска, ако сгафи, намира нужния познат, т.е. "имунизира се", а ако се стигне все пак до дело, то се забавя и отлага до безкрай с куп (реално погледнато) безумни причини като влошено здравословно състояние, отсъствие на обвиняеми, адвокати и свидетели и т.н. - неща, които или трябва да се забранят (и естествено забраната да се спазва), или да се санкционират с м ного високи суми, които да служат за компенсация на другата страна. Някой пак ще се сети за правата на обвиняемия като човек, но няма ли да помисли за правата на другия, за годините изгубени с разкарване по съдилища. И въобще, кога ще разберете, че времето е най-ценния и невъзвратим ресурс. Мнозина цитират един израз взет оттатък океана: "Времето е пари", но малцина схващат същността му. Погледнете културата ни на движението по пътищата - тя е не по-малко показателна. Примерно - автомобилна колона на жп прелез, или просто задръстване; винаги ще се намерят няколко "по-хитри" шофьори от останалите "балъци" изчакващи търпеливо реда си, които ще обиколят отляво и още по-отляво (може да се случи и отдясно), дори и с риск да навлязат в насрещното движение, защото те много бързат (нали знаете- времето е пари), сякаш другите не закъсняват, не бързат, а са се забили в колоната ей така, за удоволствие. Същите тези тарикати, изпреварват с малоумни маневри и минават на червено с риск за останалите участници в движението. Пак същия принцип - какво ми пука за другите, важното е аз да съм добре. Ако случайно се окажеш на пътя им или пък им направиш забележка, научаваш за невероятния им запас от простотия, липса на търпимост към другия и злоба - започва се с мръсни номерца като "засичане" и продължава с: (виж А.Агов - между другото, трябваше ли да се случи на някой от вас - Представителите, за да се усетите какво става; да се наложи Костов да събере "съвет против бандитите", или както пита "Сега", когато се случи с някой от нас, нима това не е удар по демокрацията?); иначе те са достойни граждани, съвестни служители и добри родители. Забелязвате ли, че напоследък все повече хора имат червеното на светофара за: "Не спирай, огледай се и премини!". А това е елементарно правило, на което ни учат от деца!!! Не разбирате ли, че за да живеете с други хора, трябва да спазвате някои основни правила, като това за светофара, и най-вече това: "Не прави на другите това, което не искаш да направят на теб" - само по себе си то регулира отношенията помежду ни. За тези, на които тези правила не им изнасят и не ги спазват, си има съответните заведения, ако това е съзнателно поведение - затвори,а ако е несъзнателно, т.е. диагнозата е невменяемост - заведението е "лудница", психодиспансер, или както му е името. Не може един да пречи на хиляда и да е навън, сред тях, само защото обратното би нарушило правата му, а никой да не компенсира правата на хилядата. По-добре да сме живи, неограбвани, ненападани и недемократични, отколкото демократични, но мъртви, или живи, но непрекъснато унижавани. Ако някой ви каже, че механичното спазване на тези правила ще ни направи като западняците - "тъпи" и "коне с капаци", не се притеснявайте - всеки социален статут (да не кажа всяко нещо в живота) си има цена. Тъй като онези са много "тъпи", затова живота им е така добре уреден, и посоката на емиграцията е към тях, а ние като много "умни" сме на този хал. Не че при тях няма комплекси и проблеми, или простотия (като това шоу с кеча - свръхтъпо), и те ги имат, но ние неизбежно ще минем през това - няма shortcut от нашата действителност към по- доброто, утопично бъдеще. Ние хем искаме да не се променяме, да продължаваме да я караме по същия начин - и като работа (с многото "кафе+цигарка" - почивки и кръстословици), и като развлечения - с тежки купони, сватби, чалга и препиване; хем да имаме техните доходи и техните забавления. Удивляваме се на тяхната точност и дисциплина, но не можем да си наложим същото и на нас. Трудовите злополуки в рудници, военни поделения, машинни цехове и др. - дали наистина всички те са причинени от липса на средства? Думите "правила за безопасност", "трудова дисциплина" говорят ли ви нещо, или звучат архаично? Давате ли си сметка колко хора махат пренебрежително с ръка на това, или употребяват алкохол по време на работа, или по време на шофиране - и за това ли ни трябва помощ от запад или намеса на държавата? Издигаме в "култ" (тази дума стана много досадна) фрази, като "професионализъм и безкомпромисност в работата", а същевременно продължаваме да се "навеждаме", като го наричаме "приспособяване и адаптиране". Пример ли? Хайде този път да не е от политиката, а от "културата". Колко "музиканти" правещи чалга (или такива, сменили ориентацията в посока ориенталското) се оправдават, че това ни било в кръвта, че това искал да слуша българинът, че било модерно да се съчетават стилове. Писатели, художници и всякакви "творци- интелектуалци" безспирно се дърлите" за това, кой да ви води гилдията, от една страна, а от друга, непрекъснато се разкъсвате между произведения с крайно вулгарен (дори не и уличен) език - това било "реализъм на делника"?!?, и някакъв ултраелитаризъм - това пък било "провокация към стандартното мислене"?!? - запазено за крайни сноби. Всички, сте готови на всичко, за повече продажби, нали? Изкушавам се да цитирам едно голямо наше име в джаза: "Хората са като прашинки. Те мислят как да изкарат хляба си, правят огромни компромиси, за да го спечелят и забравят ценностите:" Само дето вече не можем да различим борбата буквално за хляба от трупането на поредната пачка - и на двете му викат оцеляване - всеки от камбанарията си - наистина се самозабравихме! Обиждаме се когато ни наричат тълпа или невъзпитани, но някой обърна ли се да види след себе си, на какво прилича Зала1 на НДК след някой филм от Киномания, например - навсякъде бутилки, фасове, хартии, семки. А повечето зрители са млади хора - студенти, ученици, претендиращи за културен елит на нацията. А сещате ли се за приказката "прасета и диаманти в калта" - на наша сцена идват перлите на световното кино, музика, театър, опера и балет, а ние им показваме нашето разбиране за чистота, за култура. Аз се сещам за "Криворазбраната цивилизация пренесена в наши дни - същите снобизъм, кич, показност, алчност и невежество; важното е да имаш миниатюрна Nokia, нови дрешки, сравнително нова западна кола и да посещаваш актуалните заведения - притежаването на тези "ценности" те прави редовен, печен. Оставяме боклука пред входната врата, под предлог, че на излизане ще го изхвърлим, само и само да не ни мирише вкъщи (няма значение, че не е хигиенично и мирише на другите от входа) или продължаваме да го хвърляме (ако някой не знае-фасовете и семките също са боклук) където ни скимне: през терасата, по стълбите, на улицата... въпреки че кофата е до нас, същевременно обвиняваме общината, че не си върши работата; и цъкаме с език защо във Виена е такава чистота. Възхищаваме се на учтивостта, толерантността и спокойствието на онези хора, но не можем да се въздържим да не избухнем, независимо дали става въпрос за направена ни забележка, дребно пътнотранспортно произшествие, спречкване в заведение, или някое псевдобизнесменче, на което не му се урежда някоя сделка,или някой му дължи нещо - веднага скачаме да се бием, да се стреляме, да се взривяваме. Едва ли не - само ние сме прави, а всички останали - тъпаци. Искаме да имаме ефективно действаща и уважавана полиция, но непрекъснато я обвиняваме в неспазване на права и превишаване на използваната сила. Ами защо не им вземем пистолетите и палките на полицаите и да им дадем по едно перо от фазан - да свалят престъпника на земята с гъдел до припадък. Искаме да намалее престъпността, но не ни стиска да дадем нашия принос - мнозина от нас стават жертви или свидетели на престъпления, но вместо да реагират, да посочат, те си затварят очите. Много от вас купуват крадени вещи (автокасетофони, телевизори и т.н.) с пълното съзнание, че взимат нещо крадено. Не се ли усещате, че докато купувате от крадци, докато им давате пари, те ще продължават да крадат, а утре ще влязат и у вас. Алтернативата на това е да станат "прости бачкатори"(според техния речник) - нещо неприемливо. Много от нас знаят, че съседите им вършат нередни неща, но си траят: "Защо да го топя, нали не ме е обрал мен. Аз не съм доносник.", т.е. това не го касае. Ако все пак полицията арестува комшийчето, задето е убило човек с бомбичка, или пък е обрало няколко апартамента и коли, изведнъж се оказва, че то е много добро момче, отличник в училище, винаги учтив и приветлив към съседите си, и никой не би допуснал, че то може да извърши нещо лошо. Не и докато се случи на вас, нали? Тогава започвате да търсите саморазправа с цялата налична омраза, или пък изведнъж се сещате, че държавата е виновна за всичко. А някога сещате ли се да потърсите вината в себе си? За престъпността и за проблемите, които сами си създаваме: има ли още някой, който да не вижда неефективността на сегашната система "престъпление-наказание". Какво значи "висящо дело" - какво се чака за завършването му - следващото минаване на Халеевата комета ли? Какво е това "осъдени по бързата процедура" и значи ли то, че "бавната" такава е по-нормална. Какво значи "смъртна присъда за убийците на деца" - по каква логика заслужаваш смърт, когато отнемеш 100% живот, и само 15-20 години затвор, когато отнемеш по-малко от 100%. Не би ли трябвало да е така: за 1-во престъпление- съответното му наказание. При повтаряне - удвояване на срока. При потретване и т.н., съответно наказанието да расте в геометрична прогресия. При 5 престъпления - смърт или мозъчна операция; така де - защо трябва да плащам чрез данъците си издръжката на хора с десетки престъпления, които като излязат, пак това ще правят - те просто не могат друго. Твърде радикално, или нехуманно ще кажат някои. Нехуманно за кого? За рецидивистите, т.е тези, за които нехуманното поведение е начин на живот? Стига хленчене за нечии нарушени права, да е мислил за тях преди да наруши нечии чужди. Не вярвам на никого, който в това залято от информация ежедневие казва: "не знаех, не помислих за последствията". Да си! Катастрофирали при превишена скорост, наркомани, излъгани от пирамиди или улични мошенници. Кой направи вашия избор? Вие! Да, чували сте, че може да стане и зле но не допускахте, че ще се случи точно с вас. Да сте помислили преди да го направите! Или пак държавата ви е виновна? За алчността: този стремеж да имаш повече от другия, от брат ти, от комшията, от колегата. И какво от това? С какво това те прави повече от него? И двамата сте се появили по един и същи начин на този свят, и независимо от ковчега - абанос или обикновени дъски, и двамата ще си отидете, а след сто години дори няма и да си спомнят за вас. Сега имаме смес от хора живеещи в (и такива тръгнали от) крайна мизерия, с неутолимо желание за забогатяване и всичко това поръсено с голяма доза невежество, неграмотност и липса на каквато и да е култура; като използвам тази дума имам предвид начин на мислене, на поведение, а не само познания относно: кой е написал "Под игото", или как се държат нож и вилица: ● Г-н Президент, това не е егоизъм, или поне не приемам това обвинение от Вас и обкръжението Ви - всички Вие, възпитани в "принципите на либералната демокрация" и с деца, качествено образоващи се Оттатък. Защо? Да не би това да е признание, колко некачествено е нашето образование. Защо моите деца трябва да трябва да търпят малоумни реформи и експерименти, вместо също да получат добро образование. Защо жена ми трябва да търпи унизителните майчински тук, вместо да получава истинска финансова подкрепа там. Защо когато ме оберат (за пореден път), полицията и цялата свързана с нея система не си свършат работата, вместо да ми казват "О, забравете!", или хващат някой с висящи дела, 24 часа престой, и пак навън (самият факт, че го прави пак, когато вече има заведено дело, би трябвало автоматично да го прати поне за година на топло). За да няма нарушение на човешките права ли? Чии права? Не безмислени кампании като "Българският Великден", "Рожен" и "Торонто" ще възстановят уважението на поданника към държавата, а уважението и загрижеността на държавния апарат към Всеки Един от поданниците. За да не прозвучи всичко написано дотук само като критика, предлагам: ●да се намали бюрокрацията - множество недомислия и взаимноизключващи се изисквания, например - ЕГН и БУЛСТАТ - цитирането им пред която и да е служба трябваше да извади на екран цялата актуална за субекта информация, а сега фирми и граждани трябва да доказват с десетки документи, за изваждането на които са нужни десетки човекочаса, че те са те?!? За какво са тези нови технологии, за какво е е- бизнесът, след като хартиеният поток се увеличава. Къде е облекчението, ползата на обикновения гражданин от масовата компютризация на министерства и ведомства, от шумно открития "супермодерен копирен център" в министерски съвет? Технологиите не трябва да са самоцел, крайна точка, а напротив - база, изходна точка за разгръщане и развитие на човешкия потенциал. Г-н президент, колкото и смешно да звучи (ако ви е твърде смешно, или ви напомня за детските приказки, използвайте камери), защо не се дегизирате, така че никой да не ви познае, така че да се превърнете в обикновен (унизително незабележим) гражданин, и да се наредите на опашка на някое от местата за среща между държава и поданници, примерно на митницата на летище София, за да видите в колко часа се започва обслужването на опашката от чакащи, и качеството на това обслужване - с безброй прекъсвания и безкрайна суетня. Това е ежедневно и повсеместно! Навсякъде цари една летаргия, едно спокойствие относно собствената непоклатимост - държавните чиновници демонстрират високо самочуствие за това че са незаменими, и затова, че вместо да обслужват, те трябва да бъдат обслужвани, едва ли не ухажвани. Нека след 2, максимум 3 жалби от ощетени, да следва незабавно уволнение - току виж се разтичали. В частните фирми времето и въобще всички ресурси са ценени - собственика не може да си позволи да се превърне в благотворително дружество, докато в почти всички държавни институции разхищението е невероятно. Съществуващата в момента отговорност е обща, което автоматично я превръща в безотговорност, следователно, навсякъде трябва да се въведе персонална отговорност - да се знае кой служител, какво, къде и кога подписва; държавните служби да се ангажират с входящ ? на документа и със срокове, при неизпълнението на които да изплащат компенсации... ●да се променят избирателният закон - системата за гласуване; и закона за финансиране на партиите - недопустимо е такова обвързване между финансови структури и държавното управление - крещящ пример за мегакорупция; оттук и връзката с търговете по апетитни държавни поръчки, и назначенията и т.н. Когато хората виждат това (или може би вие си мислите, че не виждат, или, че са твърде глупави, или примирено- търпеливи), какъв им е мотива да работят по правилата? Въведете строга отчетност (наистина строга, а не тия глезотии досега) и прозрачност за средствата на политическите партии. Бъдете така добри да почистите (този път наистина) след изборите плакатите си (всеки сам - собствения си лик) - никой не длъжен да ви гледа втръсналите до смърт "муцуни", или казано дипломатично, цивилизовано - не е коректно, не е чисто, не е по "европейски"; ●въведете икономическо планиране във всички отрасли - не говоря за връщане към комунизма и петилетките, мисълта ми е всичко да се постави на основа на математическото моделиране и оптимизация на процесите; ●да се отрежат монополите. Какъв е стимулът им да се развиват, модернизират и оптимизират, след като няма кой да им вземе хляба, нямат конкуренция. Например-решението на някои ЖП гари да няма автобусни спирки?!? Как БДЖ ще тръгне да подобрява условията за пътуване, когато пътниците и са гарантирани - те просто нямат друга алтернатива. Но иначе може да се отдели един спален вагон, с който висши служители от БДЖ, Министерство на транспорта и една определена спортна федерация да обикалят из Южна Европа под предлог - съзтезания, а в същото (!) време железничарите да стачкуват за по-високи заплати и по-добри условия на труд. Друг пример - какво значи "Българският GSM оператор!"? Ами в другите страни като има по няколко - как ли ги обявяват? Каква е тази псевдоблаготворителност - дарения за спортисти, за пострадали от пожари, за църкви и т.н., с пари получени от високите цени, плащани от абонатите, които просто нямат друг избор, или "С чужда пита:" Неадекватна реакция на правителството - вместо да създадат условия за втори, трети оператор, Костов и тумбата му поставят нещата на лична основа, превръщат се в деца и започват да се ежат - ние ще ви вземем лиценза; ние това:; ние онова:Кои сте вие, бе? Състоянието на пътищата ни е отвратително - заради дупките някои чужденци още се чудят: бомбардировките в Югославия ли бяха, или у нас? - да се потърси сметка на ГУП, при които постъпват пари от горивни такси, пътни такси и т.н. - къде е резултата? Да се потърси сметка на БТК, за това, че на много места в страната връзката е ужасна, ако въобще се установи такава. Какво от това, че няколкостотин души са на "ти" с терминология като ISDN, WAP и др., че можете да предавате по Интернет всяко събитие (кому е нужно това - на 5-те% "сърфисти" у нас, или на сънародниците ни в чужбина, които сякаш си нямат друга работа; или пък е просто ефектна демонстрация на нашето поевропейчване), след като не можете да осигурите сносна връзка на масовия потребител, който иначе получил, неполучил услуга, е длъжен(!) да си плати? Само тези два отрасъла - Пътища и Комуникации са достатъчно показателни, да изброявам ли и други монополи, или вие си знаете? ●истинската помощ за хората не е като им се дават пари в брой - унизително и временно решение, а като им се даде възможност сами да се развиват и правят бизнес, т.е. инвестирайте и създайте облекчения за трудовите борси, квалификационни курсове, комуни за наркомани и т.н..; или ако един човек (група хора) иска да се изправи на крака, да се развива, да върви напред, не го спъвайте, а създайте условия за растеж - неговия просперитет ще донесе просперитет и на другите; ●магазини и заведения, държавни и частни учреждения, създайте условия за достъп на инвалидите, примерно: платформа за колички и т.н. - показателен жест за нашето отношение към различните от нас - жест, който дори не струва много, както междувпрочем и отношението ни към чистотата - за нея не ни трябва финансова помощ от запад, тя зависи изцяло от нас; ●вземете решение и с "твърда ръка" почистете улиците от бездомни кучета - колкото се може по-безболезнено, но и безкомпромисно. Загрижените за тях псевдохуманисти и защитници на животните да ги вземат за гледане вкъщи - ето това е истинска грижа, а не мятането на кокали и друга храна през прозореца; ●или преустановете дейността на полиция, прокуратура и съд - така и така повечето пара отива в свирката, а не в колелата. Тъкмо ще спестите от бюджетите им, а полагащите се на ден по 2л.(!) бензин на патрулна кола, прелейте на лимузините си - така ще можете да обикаляте на повече срещи с избиратели (Ах, колко съм невеж - вашите BMW-та вървят с безоловен 95 и 98, нали?) тъкмо няма да има повече абсурди като: полицаи залавят пратка от 50кг(!) наркотик (и ако това е липса на доказателства), предлагат им подкуп(!), те отказват, а след няколко дни виновните са пуснати под гаранция?!? Представям си как в момента те, вече като редови граждани си търсят нормална работа по обяви във вестниците. Този съдия кога ще прогледне? Когато намери собствената си дъщеря изстинала, и със стърчаща спринцовка от ръката ли? Като изключим за момент смачкващото унижение на тези полицаи, как мислите ще реагират те следващия път - знаят, че тия така и така ще излязат под гаранция, защо тогава да не вземат парите и да осигурят собствените си семейства? Тъкмо повече няма полицаи/прокурори да рискуват и губят живота си (Белите брези, Люлин, ул.Цар Симеон, Варна/Николай Джамбов), нито пък ще пият в свободнота си време, за да се разтоварят от стреса, и да вършат глупости ("Пиян полицай застреля момиче" /"Пиян прокурор заплашва катаджии:"). Тъкмо няма да има повече абсурди като: Главния прокурор заявява "Докато аз съм главен прокурор на републиката, ще направя всичко възможно, за да има ред и законност в тази държава и престъпниците да бъдат в затвора!". Открити са микрофони в дома му!!! И? Нищо! Никакви последствия! Сякаш вчера е валял дъжд:: ...Или въведете не проформа, а екстремни мерки против престъпността. Спрете с тези предизборни лъжи за изкореняването и - не може да и се сложи край. Пределно ясно е, че тя съществува навсякъде, където има и човешко присъствие, също както хлебарките и корупцията - целта е да бъде ограничена до битова престъпност. Въведете ясни правила, за нарушаването на които да следват неизбежни, незабавни и наистина тежки наказания и санкции. Откажете се от имунитета си! Е, можете да си оставите онази част, която ви позволява безнаказано да говорите глупости, но за извършено нарушение или престъпление няма логика. Това автоматично ни прави Не Равни! Вземете решение и с "твърда ръка" прочистете улиците от няколкото хиляди самозабравили се (аз ще съдя държавата; аз като изляза; аз това аз онова:какъв си ти бе?), извратени, безочливо нагли и т.н. "граждани" (подходяща дума ли е?); много от тях с висящи дела, много от тях с оръжие, и с нулево колебание да го използват. А ако законът казва, че така се погазват правата им, то променете закона - в края на краищата той кого обслужва? За разлика от вас, които за всяко решение трябва да гласувате декларации, да се консултирате и т.н., престъпниците не губят време с бюрократични (законови) спънки, не им трябват подпечатани и подписани разрешителни и пълномощни. Те действат. И то доста по- организирано и целенасочено от вас. Докато вие посрещате и изпращате делегации с наредени като оловните войници полицаи по булеварда (това нещо като парад ли е, или ревю, или може би демонстративни мерки за сигурност?), междувременно ония се възползват от и без това хилавото полицейско присъствие и някъде нещо разбиват, задигат:Задавате ли си въпроса защо в метрото е толкова чисто, спокойно? Нали не мислите, че когато хората слизат под земята, изведнъж стават по-културни, по-възпитани. Не, просто там има засилено полицейско присъствие, или "репресивен апарат". Очевидно не сме "дорасли" до ниво самоконтрол чрез собствени морални принципи и трябва да ни бъде налаган контрол отвън. Сетихте се сега да го въведете на повече обществени места, сега, след като се случиха няколко твърде фрапиращи инцидента. Трябва ли винаги някъде нещо да се случи, за да се размърдате? Трябва ли да бъде блъснат или застрелян някой от досадните чистачи на стъкла, или вестникар, по кръстовищата, за да ги махнете оттам? Чували ли сте за думата "превантивно"? Политическите спекулации за нечия оставка не решават въпроса - те гонят дивиденти. А самата тя е въпрос на лично достойнство, на съвест. Като в "Адио, Рио!": "Ти имаш ли съвест, бе? Нямам, а-а-а имам, но не я ползвам всеки ден:" Смешно ни е, когато четем, че някъде си, висш държавен служител е подал оставка само защото си е купил Тоблерон със служебната кредитна карта, а се питаме какъв супергаф трябва да се случи тук, за да може някой да се почувства неудобно на мястото си - премиерът свенливо прехвърля топката, министърът с безграничното оригиналничене свенливо си измива ръцете с гласуваното му доверие, всеки пасува. Г-да, не се притеснявайте - незаменими няма! ●Нека всеки, който се сеща за нещо практично да го предложи - от това ще имаме полза всички ние. Присъединявам се към мненията на генерал Михов, на Т.Москов и босненския писател, говорил наскоро по "Панорама" - трябва ни нещо като "Нравствена революция". Но, от друга страна, мисля си: "рисковано" е да се дава свобода на хора, които не са прочели "упътването" и за използване. Защото не е ли свободата (демокрацията) преди всичко точно това - отговорност за собственото поведение? Не анархия и слободия, а точно отговорност. Не може от човек, който няма съзнание, морал (ако тази дума ви звучи смешно или старомодно, я заменете с модерната "толерантност" или човещина), и дори не знае значението на думата, да се очаква морално поведение. Не мисля, че само чрез призиви нещо ще се промени - напротив, трябва да се засили контрола (включително и върху институциите призвани да упражняват контрол - полиция, данъчни, митници, сметна палата, осигуряване, ХЕИ, РИОСВ и въобще всеки от когото зависи някакво движение на финансови потоци, лицензи и т.н , да се заздравят реда и дисциплината, по две направления: първо - чрез фрапиращо високи санкции, които да обезмислят всяко едно поведение, което не е по правилата. Например - сегашните глобички при незаконна търговия с цветни метали, или лъжливите кантари на пазара, или шофиране с превишена скорост, или: (огледайте се около вас - примери навсякъде!). Е, някой впечатлил ли се е, нещо променило ли се е? Съответно трябва да има адекватни стимули за всяко положително, рационално и прагматично решение. Второ чрез образование и възпитание на идващите поколения - каква е тази свобода с купищата неизвинени отсъствия, какви са тези мегаваканции, през които родителите се виждат в чудо как да ги запълнят? Часовете, в които преди се преподаваха партийни идеологии, сега трябваше да са запълнени с чужди езици, информационни технологии, и Интернет. Само така ще се създаде конкурентоспособно поколение от мислещи хора, отворени към света. Сега прекомерните "Демокрация и Свобода" даряват ученици и студенти с много свободно време, през което те с радост изучават биохимичния състав на тревата и алкохола, и последствията от тях: Разни групи от чудещи се на каква кауза да се посветят юноши, протестират "Против Глобализацията", защото няма в училище някой да им обясни, че символи, без които вече не могат, като Кока-Колата и "е-майлирането" с техните връстници са плод на същата тази Глобализация - тя е неизбежна, и по-добре да мислят каква полза можем да извлечем от нея. Други групи от твърде "енергични" младежи с кауза, посветена на любимия футболен отбор разбиват и пребиват, защото няма кой да им напомни за термина "обществено полезен труд" - нека след поредния потрошен автобус или вагон, да не ги предават на родителите им (напротив - и на тях трябва да бъде потърсена отговорност, най-вече финансова), а да "поблъскат" 15-ина дни "на тръстиката" - да прокопават канали, да чистят - може пък и да се усетят, че за създаването / възстановяването на счупеното от тях някой също полага труд... Ако въпреки това инцидентите продължат, преустановете първенството. В края на краищата какъв е смисълът от него, ако всички се ядосват и псуват: "...Някъде горе в ръководството и някъде долу някой си бил корумпиран, някъде съдиите били подкупни, някъде уреждали мачове, някъде мятали камъни по автобусите, някъде биели в съблекалните, някъде условията в хотела не били добри:" Ами след като всичко е толкова пошло, спрете да се "жалвате" и закрийте този "цирк" - елементарно! Истински добрите ще си намерят работа навън, или ще създават школи за нови кадри за след 10-ина години, а тези които не са добри, ще сменят професията. Май не ви урежда, а? Едните заради хубавите заплати и премиални, други - заради очертаващата се липса на "пералня", трети - заради "екшъна": Не че се изявявам като Народен Представител но това е само част от неща, които касаят всички ни, и които ако не променим, никой в тази страна няма да види светло бъдеще! Не ме разбирайте криво - не апелирам за връщане към тъмния комунизъм, диктатура или тоталитаризъм, нито пък за смахнатите и фанатизирани талибани. Това, за което призовавам е ред и прагматизъм, разпростиращи се върху, и облагодетелстващи Всички. Знам, че мнозина от четящите това (хора, групи, лобита), движат и са движени от огромни суми и интереси, на фона на които то звучи наивно.В миг на почивка от цялото това "важно" и "осмислящо дните ви" движение, си задайте въпроса така ли ще мине живота ви, ден по ден, в правене на пари; затова ли сте създадени? За този, който ни посъветва да се замислим дали не сме мързеливи - работех тук, ще работя и там - не си правя илюзии, че там е лесно, че всичко е супер, и че няма да има проблеми. Просто там има Правила. Иначе съм съгласен - у нас наистина има доста мързеливи - никаква или мижава активност, респ. производителност, респ. доходи и много писъци "Държавата е виновна", "Държавата е длъжна да ни подпомогне" и т.н. Никой (!) не ви е длъжен (!) за нищо! Спрете да хленчите, вземете се в ръце и почнете да работите - с организация, качество и с висока култура! Осъзнайте се, вие, които преди много време въодушевено викахте "БеСеПе", след това също така екзалтирано - "СеДеСе", сега -"Царя, Царя". Ами ако и с него не случим (това е сигурно, ако всички гледат на него като на влекач, който да ги изтегли от калта), тогава, след 800 дни какво ще викате: Жоржи, Жоржи", или може би "Шрьодер"? Нямам нищо против г-н Кобурготски, напротив заслужава едно голямо "еввалла", за това че успя да обедини толкова много избиратели - наистина голямо постижение на фона на ширещите се сред нацията нетърпимост, омраза и нихилизъм, но не приемам стотиците, държащи портрети и гледащи с влажни, овчи погледи в Неговата особа, което важи и за електоратите и на другите партии по време на митинги. Какво ви става бе, хора? Какво сте се втренчили в Него (който и да е той), очаквайки той да ви оправи живота? Престанете да разчитате все някой друг да се грижи за вас, да поема отговорност за постъпките ви. Събудете се и вземете живота си в собствените си ръце! Написано е елементарно, за да е по-разбираемо, написано е емоционално, защото емоционалната памет е по-силна от рационалната и така няма да го забравите като поредния виц от колонката "Време за убиване", а току виж, още от днес всеки от нас се опитал да промени нещо от себе си. Не се родея с нито една политическа сила, партия или движение, така че моля, не използвайте (не оцветявайте) мнението ми за предизборните си кампании. Г-н Президент, това не е хленчене, нито пък - обругаване на родната действителност. В деня ни има и много хубави неща, но това не е есе за тях (за 24 Май обаче, със сигурност ще имате и лицеприятни и възхваляващи творби). Не се оплаквам от нищо, страната ни си е прекрасна, само трябва да се поработи върху най-голямото и богатство - хората. А на призива Ви "Да го направим" ще отговоря "Вече не ви вярвам". Сега съм в средата - на 30; оставащите 30 са в пълна мъгла и липса на ясни перспективи, за пенсия да не говорим. Тогава, защо да плащам пенсионни осигуровки, които никога няма да ми се върнат. Отговорът е: заради принципа на солидарността - работещите днес издържаме сегашните пенсионери, утре ще издържат нас. Да, ама не. Като гледам как "живеят" днешните пенсионери (с техните пенсии с "таван", сякаш са направили по-малко за тази страна, от онези без "таван" ?!?), каква е мотивацията ми да стигам дотам? Не, благодаря! Ще отида оттатък, ще натрупам опит и капитал, и когато видя, че наистина се опитвате да промените нещата, че вашите деца се връщат, вече квалифицирани и готови да помогнат, ще се върна и аз. Не казвам, че съм най-умния, нито пък че знам отговорите на всички въпроси. Това мнение няма претенциите да затъмни "Магнолия", а още по-малко речта на Чарли Чаплин във "Великият диктатор". Просто, целта е същата - да Ни направи хора за доста повече от 5 минути. Благодаря за отделеното време. ☺ P.S. Липсата на име е заради: 1. мои близки, които остават, и на които несъмнено някой амбицирал се лумпен ще се опита да "отмъсти", заради моята "критичност"; 2. не съм политик, нито рок или кинозвезда, а обикновен гражданин (и то от най-обикновените), така че мога да си позволя лукса личният ми живот да си остане личен; 3. това е скромно мнение на 1/8 000 000 (да се допълни от преброителите) част от този народ. Предполагам, че и други го споделят, и в този смисъл не е важно кой съм аз, а осъзнаването и реализирането на идеите в него; на поговорката за давещите се и тяхното спасение... Успех! P.S. 2 Можех да използвам кратката форма "Писна ми". Но, никой нямаше да ме чуе - май на всички им е писнало от "Писна ми!". Можех да привлека внимание към тези проблеми и по друг, по-шумен начин, като например: се кача на покрива; или взема заложник; или пък, цитирам:"Хакнаха сайта на президента". Но, първо, това е твърде банално - като спрей върху стена; второ, противоречи на културата (съобразяването с другите), за която призовавам; и трето - някой въобще осъзна ли какво иска да каже "Кубака", или всички се впечатлиха от поредното влизане в нечия, па макар и президентска страница. Или може би целият шум (псевдопрестъпление и псевдовъзмущение) е заради доказаната ни "мрежовизация - хората по света си влизат в страниците на ФБР, Пентагона:, а сега и в нашата президентска. Извод - движим се на запад!
Уважаеми читатели, когато започвах да пиша това, си го представях като 1(една) цяла вестникарска страница - формат А-3, като платена публикация в някой и друг ежедневник. Само че, под влияние на различни случки от ежедневието - резултат на еволюцията (или деградацията?) на обществото, материалът се разрасна твърде много - до тези 13 страници, а сигурно може и още. При това съм се опитал да не се влияя от отделните случаи (дадени са само като примери), а да дефинирам общите принципи (недостатъци), които ни правят това, което сме; и най-вече това, че упорито отказваме да потърсим вината в себе си, а все си търсим някой друг виновен, на който да си го изкараме. Това открито писмо бе изпратено на много хора като: П. Стоянов, И. Костов, Й. Соколов, С. Софиянски, до партийните централи на червени и сини, до форуми за разговор в български Интернет сайтове, до редакциите на множество вестници, радиа и телевизии и др., било чрез нормална поща или e-mail. Никаква реакция. Може би това е така, защото "доброжелателни филтри" спират писмата по пътя към официалните лица - техни адресати. Ако някой от вас - четящите това, има повече достъп до управляващите (дано да е повече от този на Мърфи Браун спрямо Белия Дом), нека им зададе въпроса дали са го прочели, и как ще реагират на това (ако въобще реагират). Но дори и да не реагират, сега, след като изпратих този "апел за събуждане" на повече от 200 адреса, съвестта ми след и въпреки емиграцията е чиста - търпеливо правих куп опити нещо да променя, търпеливо "усещах", "усвоявах" и "приемах" "реформите", но след като всички продължават демагогски да повтарят: "Живеем трудно" и "Не може повече така да продължава" (управлявани, опозиция, медии) и "Трябва да стискаме зъби и да продължаваме да се борим!"(управляващи); а всъщност на никой не му стиска да си промени наистина статута, т.е. кучетата си лаят, а кервана си върви - много добре. Пример: преди една (!) година - миналото лято съвестни граждани алармират в-к "Монитор" за малката "лудница" на площад Гарибалди. Вестникът съвестно пише статия по повода, отговорни лица от общината съвестно заявяват, че ще вземат мерки, и... Нищо! Една година по-късно нещата са същите, но какво от това - нали всички съвестно са си изпълнили своя граждански дълг, а резултата... абе на кой му дреме за резултата. Ето за това говоря - за пунтирането, за симулирането на дейност...Всеки си прави избора сам. Моят е да отида някъде, където аз имам възможността, да направя така, че утрешния ден да се различава от днешния. Докато нацията се занимава по няколко седмици(!) с предварително зададени теми от медиите (това не е информиране, а манипулиране), последния пример е с детеубийството, покрай което всички станаха криминални детективи и експерти по видеозаписи (това е лична, семейна драма. Оставете близките да си я изстрадат и преодолеят сами - не я превръщайте в поредния латиносериал. Замислете се за истински важните неща в деня ви, в живота; междувременно управляващите тихомълком прокарват решения, касаещи всички живеещи в тази страна, като, например: 1. Закона за пенсиите, крайната цел, на който явно е колкото се може по-малко хора да оцелеят, да достигнат предела за пенсия; 2. Същите г-да, начело с президента, леко, безболезнено, ненатрапчиво и постепенно ни въвеждат във факта, че NATO ще се настани трайно на наша територия; и други подобни... Мисля, че започнаха да прескачат пълномощията, които им бяха гласувани, когато ги избираха, и започнаха да взимат решения от изключителна важност, за които всъщност би трябвало да има референдум (нека да ги осветлим - това е пряко допитване до хората, истинско зачитане на мнението им), Така и така не си спазвате обещанията дадени за 4 години напред а чрез референдум на всеки няколко месеца (или натрупани въпроси), ще има корекции в курса, в навигацията. И не ми обяснявайте, че е скъпа и трудоемка процедура - на фона на автопарка и кабинетното ви обзавеждане си е направо скромна, а ако се рационализира и оптимизира на базата на съществуващия IT потенциал, системата може да се използва ефективно за ежегодни референдуми, и избори на всеки 4 години, при това за доста по-малко пари, отколкото за досегашните ви измислени избори (придружени от жалки спорове за, според г-н Стоянов - "технологични пречки", като бюлетини - цветове?, брой?, кой да ги плаща?!? и т.н.). Ето това е Швейцария на Балканите, а не само млякото, шоколада или тежкарски банкови офиси. Надявам се, уважаеми читатели, че след Вашата намеса, ще прозвучи нещо като "шамар" върху цялото това еснафско самодоволство. Г-н Дилов, г-н Курумбашев и колеги, стиска ли ви да посочите в лицето на вашите избиратели и тяхната вина, и техния дял в тази каша, или и вие като в Шоуто на С. и почти всички останали медии ще мотивирате и печелите масите с посочването на враг - управляващите и непрекъснатото им критикуване и иронизиране? Можете ли да назовете неприятната истина отсега с риск да се получи отлив на привърженици, или първо ще се борите да влезете, а чак след това, вече стабилно закрепени, ще се направите на много и неприято изненадани, точно както реакциита на А. Томов спрямо Ц. Кънчев, или Д. Абаджиев и Е. Михайлова спрямо Хр. Бисеров - жалки "буфосинхронисти" играещи си на политика - сякаш преди изборите не знаехте с какви хора сте в една парламентарна група. Между другото, някой може ли да обясни на управляващите, че проблемът ни не е във визовата свобода, а в икономическата такава. Г-жо Михайлова, г-н Костов, престанете да ни "омайвате" със супер голямото постижение на свалените визи. Дайте първо да направим така, че хората да могат да пътуват свободно и необезпокоявано първо в собствения си град, в собствената си страна, а след това и навън. То този, който искаше и имаше тази възможност, го правеше ипреди, ще го прави и сега. А тези, които и преди не можеха да пътуват, не могат и сега, и не заради визи, а заради незавидно икономическо състояние. Ето това трябва да оправим, а не 8 млн. тениски с надпис "I'm proud to be Bulgarian!". А иначе е факт - гордея се, че съм българин и отивайки там, ще продължавм да работя за България. Споделям мисълта за нивото на финансова обезпеченост, след което радикално се променят мисленето и поведението на индивида. Явно аз, както и повечето хора, недоволни от този ред на нещата у нас и в света, сме под това ниво. Но... смятам, че чрез осветляване на повече хора, т.е. пръскането на познание, не на информация подавана от медиите, а "чисто знание" - история, наука, езици и т.н., хората ще бъдат накарани да вършат това трудно нещо, а именно - да мислят(!), респ. да поемат отговорност за избора си! Тогава повече "мухи ще пробият през паяжината", и няма да има повече едноличен управител на света, бил той: САЩ, някакъв митичен еврейски кръг, масони или ротарианци, или който и да е, въобразяващ си, че е "хванал господ за налъмите", че е е богоизбран, и че нему е дадено правото да съди, да води и да управлява. Като това няма да води до анархия, до така "жадуваната свобода" описана в множество утопични книги и филми, включително и Матрицата"(изключтело стилно сниман клип, стимулиращ обаче предимно снобското, а не бунтарското в хората), а ще води до едно ново ниво на съзнание, на отговорност за собствените избор и поведение, на толерантност, с водещи принципи - "не прави на другите това, което не искаш да правят на теб", и "уважавай правото на другия". Не си правя илюзия, че това ще се промени скоро - "демокрацията" в "демократичните" страни се развива от 10-ки години и все още е толкова несъвършена, но доколкото е в нашите възможности, нека да го ускорим. Нека в 21 век, наистина да има промяна, вътре в хората и в света като цяло, а не просто нов световен ред, който си е стария - транснационални корпорации, ложи и всякакви групички и клубчета, които си въобразяват, че управляват, т.е.парите управляват хората, а не хората парите. Не говоря за ония идиотски писма в електронната поща, които ако ги разпратите в 20 броя, щяло да ви се случи незнам си какво. Говоря за събуждането на хората от тази летаргия - очакването нещо да се случи - я предсказано от Нострадамус или Ванга, я идването на царя или извънземна цивилизация, а за осъзнаването и използването на собствения потенциал. Към журналистите - използвайте това, че гласът ви се чува, използвайте медийната си сила не за да манипулирате обществото, въпреки че почти всички журналисти се бият в гърдите, твърдейки - "работата ми е да информирам обществото", а всъщност чрез ваденето на сензации и ровенето из "мръсно бельо", целят повече продажби, т.е. пак всичко се свежда до парите. Пръскайте познание (за справка - образователните поредици на ВВС, например). Повече инакомислещи, повече разнообразие, повече познание, повече мислене! Да не е всеки, но един от 10 да мултиплицира чутото от вас и вашите колеги, пак ще има полза! За един по-добър свят не за избрани, а за всички! Както във филма "Предай нататък", предайте го и на други свои приятели, колеги (което ще опитам да направя и аз), за които решите, че могат да му дадат допълнителна гласност. Вие имате глас, имате 4-тата власт, т.е. можете да влияете на хората, вие: Хайде стига съм Ви възхвалявал, за да не се възгордеете твърде много. Още веднъж, моля да ме извините за големия обем, но съгласете се, че ежедневието ни не може да се събере само на една вестникарска страница, та дори и на 2...
|
Open letter
