Връщам се да понапиша и аз нещо.
Преди време се считах за много добър, даже повече от много добър в една област. Абе направо се смятах за върха. То си беше и така - правих неща които никой не беше правил до тогава в Б-я и при това тези работи ставаха като по учебник. Това бяха неща свързани с конкретни особености и не биха могли да бъдат реализирани без съответната конюнктура и обстановка. Резултата от работата ми беше полезен и за мен и за много хора. Като го пиша това се сещам, че по това време станахме 4-ти на световното по футбол, после пак бихме германците. За мен тогава бяха страхотни времена. Бях щастлив, че не останах в Германия още 90-та година(не заради футбола). После кризата ме отвя и онищожи всичко.
Минаха още няколко години в опити да започна всичко отначало - не става и не става.
Сега за самочувствието - мисля че то е функция на резултатите от присъствието и от съществуването на човека. Даже по-скоро на субективната му оценка за тези резултати. Сещам се за Алеко и за самочувствието на Бай Ганю, което се поддържа и расте от всеки следващ негов мурафет. Няма нищо чудно, просто критериите и ценностната система за оценка на резултатите от действията на този типичен образ са такива. Нещо повече, точно тези критерии и тази ценностна система го карат да постъпва така, защото самочувствието е нещо което трябва да се поддържа, да се храни.
Тука стана нещо като литературен разбор и пак се връщам при моя опит - сега знам много повече за нещата и бизнеса отколкото, когато бях на върха(на моя си връх). Не мога да каже същото за самочувствието си. Имам нужда от предизвикателство и като че ли вече съм го открил в този клуб.
Благодаря ви - ще се видим в Америка.