...
имайте предвид, че тук се плаща ДОРИ В ДЪРЖАВНИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ: най-малко 1000 марки на година (в зависимост от Университета и специалността), най-евтините специалности са социология, психология, история, филология и тем подобни. Техническите, стоматология, медицина и т.н. са за хора с възможности. Към разходите за matricula (записване) трябва да добавите това, което ще ви струват книгите (между 20 и 40 марки «на парче», не на предмет, а може и много по-скъпо: над 100 марки), фотокопирането (средно 10 песети, 8 пфенига или стотинки, на страница, макар че някъде има и по-евтини), разходите за транспорт... кафета и цигари (горко Ви ако пушите много, «българските запаси» все някога свършват: Camel в кафене струва над 6 марки). Не случайно Умберто Еко отбелязва, че ученето не е за всеки (джоб). Някой Ви информира вече, че най-лесно е да си «приравните» някой и друг взет изпит в българско висше учебно заведение и да продължите тук..., така е, но ДОПЪЛВАМ: трябват Ви подробни (възможно най-) програми на предметите, които сте учили (взели изпитите) и академична справка: преведени и легализирани (с куп печати). За «приравняването» се плаща всеки предмет (горе-долу половината от цената за записването му) и такса на Tribunal de Convalidaciones, освен че се чака (понякога с месеци). Това «приравняване» е валидно само за Университета, който го е направил (ако отидете да живеете на друго място и трябва да си смените учебното заведение... всичко отначало).
Стипендия означава да те «освободят» от плащането за записване (това не включва месечна издръжка). Най-мъдрото, което можете да направите е да учите здраво в България и да кандидатствате за стипендии (които включват определена месечна вноска за издръжка тук, при съответни условия, които поставя спонсорът) от типа на Tempus или други, било на разменни начала, било за следдипломна квалификация или докторати (във всички тези случаи трябва да знаете западни езици, в случая поне испански). Предполагам, че проекто -«влизането на България в Европейската...» ще е свързано с нови стипендии (обосновани от нуждата на кадри), особено за полиглоти.
Ако смятате да емигрирате (без база и нищо сигурно), предположете, че ще минат доста години, в които няма да можете да учите (докато чакате преводи и легализации, документи и т.н)., почти сигурно ще загубите най-малко година-две, (записванията са свързани със срокове), нито ще имате икономическа възможност за това «аристократично занимание».