Здрасти, не знам кой си точно, но ще си позволя и аз да кажа нещо. Не отричам, че Скромния ми допада с изказванията си. Аз съм в чужбина (не в Америка) не защото избягах, а защото така се случи и трябваше да замина. И трябваше да изкарвам хляб тука. Само че наистина, както казва Скромния, човек откача. Аз като дойдох тука си представях само хубави неща. Обаче хич не е лесно. Първо, че си сам, нямаш приятели, няма с кого дума да обелиш на български и да си кажеш две приказки. Това е май най-лошото. Второ, всички те гледат като полезно изкопаемо и не ти се доверяват, трудно е да си намериш работа. Трето, тия тука са съвсем различни от нас, като че ли са от друга планета, гледат на живота под друг ъгъл, имат други приоритети. В началото ми се струваше невъзможно да се внедря в тяхното общество. Е, малко по малко, за 4 години, постигнах нещо, но цената е много висока. Променила съм се, сигурно съм изкукуригала и аз като Скромния. Не знам вече дали мога нормално да контактувам с хора, по моя си начин, каквато бях преди да замина. Напоследък ми се върти в главата да зарежа всичко тука и да се върна в България. Ама съвсем сериозно, от няколко месеца си го мисля. Само че, родителите ми викат хич да не се връщам за постоянно, че в България било много лошо. Пък на мен ми е мъчно и за тях... Вече не знам къде искам да бъда. Та така човек изкуква. Това е. Който не е опитал, не го е разбрал. На Злобар пожелавам успех и късмет, верно че ме пообиди в началото, ама кво да се прави, нали сме анонимни в тоя клуб, и това се случва. Ще ми е адски интересно ако можеше да се срещнем всички някъде, и всеки от нас да има значка с ника си. :-) Няма ли кой да го организира?