Когато някой американец или англичанин го пратят да работи в чужбина, и примерно му организират изпращане от службата, наздравиците поемат две главни направления: 1) "Иди да научиш туземците" на ум, на демокрация, на технология, на култура, на цивилизация, демек значи на английски. 2) "Дано си намериш работа когато се прибереш обратно! Защото ще си изостанал професионално." Такъв човек отива да живее в чужбина. Той хич няма намерение да става част от чужбината, примерно чрез сливане в тамошното общество - или пази Боже чрез асимилация! Неговите деца ще са си американчета или англичанчета. Родени в чужбина. Но няма да са част от тамошното общество. Срещал съм деца на САЩ дипломати в Европа. Много от тях родени там. Учили там. Завършили гимназия там. Някои даже завършили висше там. Обаче веят американското знаме все едно че е, такова, съветско. Надъхани, не ти е работата. Да не кажа анти-европейци. Та горното е мъничък лъч осветление по психическата нагласа зад "живот в чужбина". Сега, в логичното направление към "емиграция": в България, при изпращане на българин към САЩ, в какви направления са наздравиците? В какво направление ще е неговото поведение в САЩ? Ще има ли сметка да се цепи от САЩ общество? Да не продължавам с още въпроси. Защото моето родителско семейство не само не "емигрира", а "избяга"...