|
Слонче в стъклен магазин
Има един български игрален филм от годините на късния социализъм – „Да обичаш на инат”. Филм, който донесе на Велко Кънев множество награди и известност. Това е филм, в който събитията остават актуални и до днес. Но заглавието на филма може да се промени и в друг смисъл – „Да управляваш на инат”.
Изминаха две години от „Промяната” в управлението на община Елхово. През тези години се откриха човешките образи и картини на обществено – политическия живот в общината. Време достатъчно за равносметка на надеждите, очакванията и компромисите, които направиха гражданите на общината.
Ако през първата година за младия човек Магията му носеше сила и страст, то през втората година тази магия изчезна. Трябваше да се доказва лицето на „Промяна”. Хората искаха да видят човека, лидера на Елхово, който да обедини разпръснатата човешка енергия. Момчето, което се нагърби с непосилната задача да е представител на реформаторското общество на Елхово забрави точно това – да обединява.
В самото начало на мандата му се обсъждаше начина на работа, механизмите за сътрудничество с подкрепящите го политически партньори в Общинския съвет, а също така и с тези отвън съвета. Тогава за първи път се прояви онази налудничава самоувереност – „Ако не се разбирам с общинските съветници ще управлявам без тях. Както Б.Б. в София”. Оказа се, че тази самоувереност го съпътства през двете години от неговото управление. Липсват примери за единодействие, за колективно участие на политиците и гражданите в Общината.
Момчето започна да управлява по силата на най- малкото съпротивление. Избра пътя на конформизма. Започна да търси „врага” сред хората които застанаха зад него преди и след изборите. Помагаха му хора, които винаги са били в основата на разцеплението и търсенето на лична изгода. Намериха се и БлаГодарящи . Стигна се до там, че момчето е само – управлява „на инат”.
От младия, изпълнен с амбиции за Промяна кандидат се получи бледо копие на бившия кмет.
Липса на промяна в екипа – управляват същите довереници на бившия 1. Непроменени приоритети за развитие на града. Непроменен подход в отношението към гражданите. Идентично самоизтъкване и себедоказване. Разликата е в това, че предишният 1 имаше дразнещата показност на поведение, а младият човек е свит, затворен собствената си среда.
Войната на младия човек с всички, които не му БлаГодарят доведе до отдръпване на хората. Спряха да задават въпроси, не предлагат инициативи. Оставиха го да управлява „на инат”. Вече никой не се интересува в публичното пространство – какво ще прави кмета, какво ще предложи кмета, какво ще е бъдещето на града и т.н. Започна голямото чакане да му свърши мандата.
Въпреки всичко момчето работи „на инат”.
Ремонтира училищата и детски градини, асфалтира улици, прокарва водопроводи, изгражда нови детски площадки и още ред други благоустройствени дейности. Вижда се, че момчето работи. Но нещо липсва. Състоянието в което се намира общината е като на Марс – няма атмосфера.
Скоро една моя позната ме попита – дали този човек се чувства горд от поведението си. По – скоро няма място за гордост, а за глуповата горделивост, ехидност и презрителност към всички, които не му БлаГодарят.
Да показваш явна омраза към различните, да ползваш Караулкин за налагане на политически репресии, да се криеш от хората, да разбиваш изградени с труд и болка коалиции. Лекомислено да пръскаш групата си общински съветници – поведение достойно за наградата на Али Баба и Сто и няколкото разбойника на Елхово.
До когото се докосне, с когото и да предприеме някаква инициатива все нещо се чупи, сякаш чупи стъклена съдинка.
Неверието и мнителността на момчето показват неувереността и чупливостта на двегодишното управление.
От това се възползват и бившите местни управляващи. Ако през първата година бяха като попарени от ноемврийска слана, то през втората година започнаха да определят и дневният ред на живота в Елхово. Използваха противоречията на съветниците от „Промяна”.
Постигнаха и 1 политическа победа – те казаха кога и как ще се приеме бюджета на община Елхово.
Не закъсняха и червените икономически представители. Момчето беше обгрижено и приобщено – направиха го ловец. Интересно е на какъв ли лов го водят? Какво ли ловуват? А дали жертвата не е самото момче? Не е ли заловено това момче? Не е ли затворено в стъклен магазин, където да го показват как чупи всичко около себе си?
Удобен начин да се подготвят хората от община Елхово, че „промяната” е ненужна, че няма качествени представители за управление освен тези от „червената стая на призраците”. И тук е най- опасното, което може да се случи за Елхово.
Ще се тръгне по старите пътеки на червеното управление. Няма да се осъществят надеждите за по – добро управление на града. Няма та се случи така желаната промяна на начина на живот на гражданите в Елхово.
Няма да има справедливост, Няма да има диалог. Няма да се зачита обществения интерес.
А всичко това може и да се получи, ако младия човек спре да управлява „на инат”, ако престане да се държи като слонче в стъклен магазин.
Въпреки различията, разногласията, и личната неудовледвореност на всеки един от нас е нужно да помогнем на момчето да излезе от ловните полета на червената олигархия. Да му помогнем да отрезнее от омайните трели на Али Баба и фамилия.
Предстоят още две години. Да му пожелаем увереност и откритост. Да бъде този за когото хората гласуваха. Гласуваха за Промяна и тази промяна не зависи само от момчето, а от всички нас.
Две години - дано не ни пишат една голяма двойка?
Честита годишнина?
|
Слонче в стъклен магазин
