*
До гроба слънце те гори, и все ори, ори, ори...
Като няма прокопсия, плюл съм в тази орисия!
Дома се връщаш окапал вече по късна вечер и отдалече
зачуеш в село и плач, и врява...
Какво ще бъде? – недоумява кратуна проста; а виж, излиза,
че бирник царски дошел е днеска и сиромаси - тресе ги треска
"Не взема само от голо риза, дете от майка!" - тъй всеки дума.
И смяташ, мислиш, до механата.
Там, колко щеш, на вяра пий, че то поглеж!
Дий... Дий, воле, дий!
..................
Така си мреш, така сме ний,
така - поглеж!
Дий... Диймархос-Dimarhos!
Дий, краста, дий!