|
ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ
„И времената се смениха за период от 19 години.”
„Времето беше в нас и ние бяхме във времето. То нас променяше и ние него променяхме.”
Беше време на големи надежди и време на големи разочарования,
време на малки градежи и време на големи разрухи. Рухна старото държавно устройство и уж го замени ново, рухна икономиката и уж се възражда, рухна еднопартийната система и уж я замени многопартийна, рухна селското стопанство и не се е възродило, накрая разрушиха и малко консервативната ни, но стройна образователна система и уж я заменят с нова.
В това смутно време ти, учителю, беше на своето място-стожер на отиващото си образование, стожер на смътно мержелеещото се бъдеще.
Работа много-въпреки недомислените уж реформи, въпреки наукообразните програми, въпреки философстванията на уж учени глави в учебниците. Ти, учителю, продължи своя апостолски труд. Децата не са виновни за грешките на възрастните. Децата трябва да бъдат добре обучени и добре възпитани. И го правеше доколкото е възможно. И твоят труд беше май единственото истинско нещо в тази уж държава. Доскоро трето място в света по ограмотяване, днес вече десетки места назад, но не заради това, че ти не си изпълнил задълженията си,а заради тъй наречената оптимизация на училищната мрежа.
Главата на родното ни образование се търкаля в краката на некадърните ни управници, които аз и ти, и другите като нас, избрахме уж да ни служат.А те служат единствено на собственото си его и за собствения си просперитет.
За това, учителю, сме вече виновни-и аз, и ти, и другите като нас.Но най-голям дял за тази вина имаш ти, защото ни учеше да вярваме на думите,да бъдем честни,справедливи, добри, да обичаме повече ближния си, да поставяме себе си накрая.
А кой научи онези, дето ги избрахме уж да ни служат, на обратното?
Не свеждай глава, не си ти, даскале. Сбъркана е просто природата им. А никой на никого не може да даде онова, което му е отнела природата.
Вдигни глава, бъди горд, че преживя достойно тези деветнайсет години.
Кой може да се похвали в тази уж държава, че е изпълнил дълга си?
Само ти.
Кой може да каже, че е устоял на разрухата?Само ти.
Кой още може да има надежда в утрето? Едва мъждука и твоята, но я имаш. Скътай я дълбоко в сърцето си, в старите ракли на душата си, защото който има надежда, има и бъдеще.
Погледни го, то те чака на прага на „ оптимизираната училищна мрежа” с вечния букет любов за оня, на когото има вяра.
Ти си вярата и упованието на този изтерзан народ. Затова, бъди силен, учителю и продължавай напред. До първата светлинка в тунела.
Нататък ще са другите, порасналите деца, които ти си обучил. Твоите.
Управниците отредиха един ден в годината да бъде твой- 5 октомври.
Вероятно за да заемат мястото ти до първоучителите на 24 май-твоят
истински ден.
Но макар и измислен, 5 октомври все пак е празник, а ти все още не си изгубил способността си да се радваш на този свят, способността си да празнуваш.
Затова, честит празник, учителю!
|
5 октомври - ден на българския учител
