Здравейте,
Не съм електрончик. Друга ми е работата с която изкарвам хляба си. Да речем местя тежести. Но темата ме заинтригува!
1. За какъв пазар е предназначена продукцията голям ли е, много ли е голям, гигантски ли е.
2. Една държава ли е или в няколко държави ще се изнася.
3. Какви са условията в мястото където е производителят. Чист ли е въздухът. Близко ли са ресурсите, населението от което ще се набират кадри каква базова училищна подготовка има.
3а. Какви са пътищата в района има ли летища наблизо, а пристанища.
4. Има ли производителят пари за завода който ще строи и кога и как ще ги избие. Един завод за процесори струваше през 2000та година 2 милиарда долара, сега с сигурност струва повече.Една нефтена рафинерия е е много по евтина Бургаската е с затихващи функции.
5. Какви най близки параметри до необходимите предлагаше 10тата икономика в Европа през онези години.
Отговорът е никакви. Ние нямахме традиции освен в архитектурата и селското стопанство. Ние не можехме да си позволим да закупим важен кадър от чужбина, а и никой не би предпочел да дойде да работи в наш град който и да е той по простата причина че масово не се знаеше английски. Това за краденето е те и хамериканците крадат и немците крадат и франчолята и те не си поплюват стига да има какво. У нас нямаше много за крадене. Държавата ни беше млада и не точно независима. И още нещо руснаците ни държаха на разстояние , личеше си в определени случаи. Не очевидно но се усещаше.
Значи икономическите условия, политическият климат, природата ни,не бяха конкурентноспособни. Не бяха!!! Не и за завод за процесори, нещо повече след аварията в Чернобил попаднахме в тежко положение защото бяхме обгазени. Имахме по места малки структури с подходящо подготвени кадри но само толкова. Още през 80 те способните инженери, икономисти, бягаха на Запад. Дори и аз никому неизвестния имам трима съученици които са още там единия в Америка другия в Япония, третия а Ванкувър не знам къде е това селище. Не е в България. Този процес продължава защото талантите се раждат а не се създават те просто си знаят че трябва да духнат. Някои от тях са щастливи там други не но са богати и то много богати ама много и н и кога няма да се върнат в България нито те нито децата им. Просто няма смисъл. Те и тука бяха богати Тошка Недкова дето сега е в Чикаго и оня ден по изборите говори по телевизията имаше страхотна къща на Оборище направо като гимназия.
Аз лично съм участвал в така наречената тогава Станция на Младите Техници и там се правеха страхотни неща За едно знам че на мига го патентоваха в Щатите а за колко не знам и аз не знам. Просто всичко се канализираше и според педята на Първия на местно ниво се и процедираше. Имаше Първи които работеха с замах, но повечето бяха като повечето днешни бинесмени авантюристични неуки и болни за пари и слава убиващи работниците и от бачкане. Днес сме много зле. Не обвинявам Демокрацията а липсата на приемственост. ори бих казал че едва ли ще откраднем формулата на Веро то или пък копираме едновремешният Макинтош. Трябва време много време за да стигнем там от където се сринахме може би 60 години и 50 да са ника не е малко. И чааак после да почнем да надграждаме и да строим вече там каквото ще строим капитализъм ли ще е какво ще е там.Но ако целта е да се варкаме с капиталисти то трябва и ние да станем добри капиталисти, с всички произлизащи от това последствия. МИ има надежда но няма да е скоро.
Ами това реших да издекламирам . Простете ако греша като не казах комунизъм. За него трябват още 10 пъти по толкова години и други неща например положението на църквата а и не само.