Интересно, но не ми се вярва. Тогава милицията биеше здраво за такова изпълнение.
Виждал съм и аз телевизори с ултразвуково дистанционно. Работи понякога и от другата стая. В началото на 90-те години бяха почнали да внасят такива телевизори втора употреба у нас. Но не ставаха директно за нашата телевизия, та се налагаше да им се слагат някои "приставки" както се наричаха тогава - приставка за звук - класика за обръщане от стандарт B/G в D/K или иначе казано от 5.5 на 6.5 MHz отстояние на носещата на звука от носещата на видеото. Приставката беше генератор-смесител на 1 MHz с 1 транзистор и 2 пиезокерамични филтъра най-често. Това обаче докарваше още един проблем - от онези телевизори, които бяха с филтър с Повърхностни акустични вълни на междинката, съответно филтъра по-тесен и не пуска 6.5 MHz, приставката само не върши работа, трябва да се смени и филтъра, а това малко хора го правеха. По-лесния начин беше с две жички капацитивно прехвърляне и съответно прецакване на филтъра - повторни образи, ама отляво на "истинските" за разлика от повторните от отразени вълни в съседни сгради.

Освен това трябваше да им се сложи и Секам декодер, или по-често транскодер. Транскодерите се ползваха дори във фабрично изпълнени телевизори на Филипс.

Тези телевизори, за които говоря, много често бяха с тиристорна развивка, нещо което аз лично не харесвах като техническо решение. Бяха отвратително скъпи за ремонт - тиристорите скъпи и трудно се намират, имаше и едни високоенергийни кондензатори по тези развивки, и те бяха скъпи и дефицитни.
От руските кретении с тиристори беше само Рубин Ц202. И той доста неприятен за ремонт.
По онова време за което говориш, наистина телевизорите бяха дефицит, както и повечето други стоки. За най-хубави минаваха тъй наречените белгийски - София 81. Без дистанционно, сравнително хубав телевизор с голям екран, ако не броим сгрешения резистор в отоплението на кинескопа, който му разказваше играта.
Дистанционно тези телевизори нямаха, но пък програмите се избираха с тъй наречените сензорни бутони, реализирани с едни глимки, които с времето се скапваха, и телевизорът вече не можеше да му се превключват каналите.

Решението, както и за Великото Търново - почнаха да се продават комплекти за дистанционно - платка с процесор и всичко необходимо, плюс самата "вафла", или пулт за управление.
И от това доста се хранех навремето - поставяне на такива дистанционни.

Имаше и едни сравнително читави руски - Електрон 380. Но само тези от тях, които бяха с Тошиба кинескоп. С руския кинескоп много бързо сдаваха багажа. И на тях съм слагал дистанционно.

Какво ли не правехме навремето, като нямаше истинско, сами си го правехме.

И да, крадеше се. Имко-2, беше краден от Епъл-2, впоследствие Имко-то стана Правец. Все 8-битови допотопни машинки, но ние тогава друго не бяхме виждали.
Единственото "подобрение" в ИМко-то в сравнение с оригиналния ЕПъл беше кирилицата. Иначе, хем беше копирано, хем нашето беше по-дървено в сравнение с оригинала. Това лесно можеше да се види при директно сравнение.
ЕПъла беше с цветен монитор, нашите бяха с едни зелени монохромни монитори, вързани с кабелче с полско, прекъсващо BNC.
Епъла бяха по-компактни като размер, и не се шашкаха като светнеш лампата в стаята както Имковците. ЕПъла имаха компактни и добре работещи флопита, а нашите имаха едни големи флопита, които не винаги четяха и записваха коректно. Даже първоначално нямаше флопита, а ползвахме касетофон.
Но пък как се кефехме на Каратеката, и Супер Марио - игри доста примитивни по съвременните стандарти, с доста скапана графика, но все пак игри.

Редактирано от Tom_cat на 12.12.16 03:06.