Значи това, което аз знам е, че проектиране в истинския смисъл на думата много рядко имаше. Тогава беше модерно да се използва думата "аналог", в смисъл на заместител, а най-често си беше чисто копие на оригинален продукт.

Например в Правец 8 се използваше процесор СМ630, точно копие на фамозния 6502, което, доколкото знам, е направено с буквално копиране - сваляне слой по слой, заснемане, още един слой, пак заснемане и така. Т.е. технологията я имахме навремето, но все пак при този процесор говорим за 8 микрона, което не е кой-знае какво.

Не мисля, че някога паднахме под тези 8 микрона, но може да е имало някакви ограничени експерименти. При всички случаи аз не се сещам за нещо масово.

Така че - да, ноухау имаше, но фокусът винаги беше да се действа максимално бързо, което всъщност налагаше кражбите. Имаше т.н. план и съответните институти трябваше да го следват. Колкото и трудно да беше да се копира един процесор, то все пак беше по-лесно от това да се създаде нов, да се напише софтуер за него и т.н. И на практика мотивацията беше да се изкара "аналог" на западен компонент или устройство, за да се впишат усилията в плана, да се раздадат награди, ордени и апартаменти и кервана да си върви.

При военното производство беше друго - там имахме уникални наши разработки, но и мотивацията там беше друга. Но там пък се залагаше на проверени и стабиилни решения, имаше известно "уливане" в "усвояването на средства" и някои други недостатъци. Но там се работеше с градивна мисъл - дали защото кражбата на военни технологии беше по-трудна, дали защото службата в армията носеше добър социален статус и известни, макар и дребни, привилегии.

Но фундаменталния проблем беше един - имаше план със заложен дефицит и нямаше икономически смисъл никой да прави нещо ново. Ако се изпълни или преизпълни плана - следват стимули, нищо не оставаше непродадено така или иначе.

Единствения начин, да се получи добро изделие, беше някой ентусиаст на ръководна длъжност да го направи просто защо така си работи човека. И се получаваха много качествени неща, но сравнително рядко, защото трябваше да се случи да съвпаднат няколко такива разбиращи ентусиаста - от проектанта до снабдителя. Понеже имаже много ентусиасти, които наистина си разбираха от работата, то приличен резултата се получаваше по-често, отколкото математически можеше да се очаква, но не толкова често, колкото в западните икономики, където стимулите бяха по-естествени и дори единичен пробив можеше да изстреля някой на върха за години напред.