|
Не знам, аз имам спомени, че съм влизал (с родителите си по онова време) в кореком, когато бях съвсем невръстен, през 70-те но ще да е било приблизително от средата на 70-те нататък.
И никой не ни е гонил. Проблемът беше да имаш долари. И друго - имаше хайки, това си го спомням. В началото на 80-е. Затварят вратите на корекома, и който е вътре, го проверяваха за долари, и ако имаше, трябваше да доказва откъде са.
И тогава се случваше да видиш изведнъж пачка долари хвърлени на пода, и никой не си признава, че не са негови
Това е което си спомням - имаше периоди без контрол - намираш отнякъде долари - купуваш. Имаше периоди, в които положението се затягаше, но това го правеше милицията, не магазинерите в кореком.
Имаше и т.нар. валутен лев, което си бяха едни хартийки, които даваха на българите, работили в чужбина, с които можеха да пазаруват от кореком. Дори май един валутен лев се водеше, че е по-скъп от един долар. Тогава евро нямаше, и макар че май можеше да се пазарува в кореком и с швейцарски франкове и с британски паундове, основната валута си беше долара.
Като казах хайки, аз си спомням и друг вид хайки на милицията - затваряха да речем изведнъж столично заведение, кафене, или с консумация на алкохол, и проверяваха паспортите на тези, които са вътре. Дали имат печат, че работят някъде, и дали по това време не би следвало да са на работа. И в двата случая проблем - ако не работиш никъде - защо не работиш - хайде принудително на работа, ако работиш, защо не си на работа в работно време, а се шляеш по кафенетата и аперитивите.
Имаше и софийско жителство, нещо, което много хора сега забравят. Което не позволяваше на хора от провинцията да се заселват в София. А още тогава имаше много мераклии, както и сега. Жителството не беше напълно непреодолимо, но беше много трудно преодолимо - освен брак, другата възможност беше договор за работа 10 години в строителството, или в Кремиковци, като в Кремиковци можеше да се "отърве" и казармата, но с цената на 5 години от живота. Определено не си заслужаваше, но имаше и такива, които подписваха.
Приемат те студент - чудесно, при това обучението е безплатно, че дори и стипендии взиимаха някои, но първо беше наистина трудно - кандидатстудентските изпити си бяха сериозно изпитание за всеки. Второ, ако прекъснеш поради 2 и повече невзети изпита - 8 месеца трябваше да работиш, за да можеш да се върнеш.
Сега, студентите си плащат обучението, съответно са като клиенти, които университетите не искат да изпуснат. Нивото на обучение е много по-ниско. Преподавателите изискват студента да си закупи написаният от преподавателя учебник, поради чисто икономически интереси, което си е чиска проба конфликт на интереси ако питаш мен, но се практикува масово.
Хептен се отплеснах
|
Re: Една весела история [re: Alenadrow]
