За разведряване ви предлагам една весела история от времената на соц-а. Тя си е съвсем истинска, разказа ми я един мой колега, казва се Невзат, вече пенсионер.
Та, Невзат отива във Варна в началото на 70-те години от айтоските села. Започва работа в корабостроителницата, където впрочем работят и много виетнамци. Невзат, като всеки млад човек на 20+ години заглежда мацките и иска да е модерен. А тогава са много модерни дънките Райфъл (Невзат им викаше "рифле"). Влиза във варненския Кореком, където се продават и научава 3 неща. Първото е, че в този магазин се пазарува с други пари, а не с левове. Второто е, че е забранено на българи да пазаруват в магазина и Третото е, че продавачката му казва, че ако го види още веднъж да влиза в мгазина, ще извика милицията.
Невзат обаче успява да измисли схема по която да снабди с дънките - купува 20 долара по 2,50лв парчето и склонява един от виетнамците да влезе в магазина и да му ги купи. Това обаче не станало толкова лесно, понеже виетнамеца трябвало (съгласно плана) да убеди продавачката да изнесе за малко дънките. В съседния вход го чакал Невзат със събути гащи за да ги пробва. Тъй де, толкова зор за едни дънки, не бива да се допуска да не са удобни!
След като операцията с пробването се повтаря 3 пъти, най-сетне Невзат се сдобива с така желаната одежда.
Разказа си Невзат завършваше така "Що за държава беше това? Аз дето се смятам за българин не мога да купувам от най-готиния магазин на Варна, а оня виетнамец, дето идва от майната си - може!".
Та такива ми ти работи за онази "индустрия" дето не можеше да осигури по едни дънки на гражданите си ...

Всичко българско и родно -
любя, тача и милея.