Спомняш ли си, че тогава за да работи някой в ресторант, било то като готвач или сервитьор, задължително минаваше на лекарски преглед и изследване за заразни и паразитни болести? Също продавачите в магазините за хранителни стоки, и особено хляб?

Ха, че тези професии бяха по-търсени от директорските постове сега. Месарят беше някаква мистична фигура, а сервитьорите бяха от елита на нацията - до степен чак до ден днешен един с прякор "салфетката" да се води един от влиятелните капацитети по бюджет, финанси и политика.

А за шублера дето си пазиш - можеше да се попадне и на продукти с изключително добра изработка - прав си. Въпросът е, че не изглеждаше да има някаква смислена система това да стане. Почти за всяка стока имаше някаква полу-митична смесица от слухове и вярвания - винаги изглеждаше, че на щанда не седи това, което седи под щанда. Системата беше до там извратена, че без свян да излага най-гнилото и най-скапаното най-отпред. По-младите едва ли помнят, но в плод и зеленчука имаше някакво непредставимо сега правило да се "взема наред" - ако ти трябват домати, взимаш тези най-отгоре на щайгата, каквито и да са те - точка по въпроса. Освен ако нямаш "връзки" с продавача. Цената на черешите не я помня, но череши в магазините (в София поне) имаше точно една седмица през годината. Както и банани. Всичко беше на сезонен принцип - не бих нарекъл онова състояние на нещата доста по-разлино от първобитната натурална размяна.

Та като спомена хигиенните изисквания - реколтата като станеше и веднага се мобилизираха войници и ученици да я приберат и евентуално консервират. Никога през живота си аз не съм виждал по-отвратителна картина - некъпани с дни младежи берат, товарят, разтоварват, тъпчат в буркани разни неща. От студеното времето на повечето им текат носовете, кашлят, кихат. Ужасяващи гледки. Вероятно единственото, което спираше разпространението на масови зарази беше, че накрая цялата тая гнусотия се вареше.

Пре соца не съм бил в хлебозавод, освен в административната му част, но съм бил през демокрацията. Всички с идеално чисти блестящи бели комбинизони, шапки за покриване на косата, ръкавици, които сменят след всяка обосебена операция, обувки, които се ползват само в производствените помещения. При застъпване на всяка смяна се питат за каквито и да е неразположения и ако има такива се закарват на лекар, с който фирмата си имаше договор. Преди да се влезе в работните помещения задължително се взема душ, като на вратите на помещенията пишеше колко време трябва да продължи това, както и колко време трябва да се търкат ръцете, за да се измият. Всички машини се почистваха основно след всяка произведена партида. Всичко това се вижда зад едно стъкло с изглед към производственото помещение - никакъв шанс някой случаен да попадне вътре. Това е в малко заводче с десетина души на смяна в селце близо до София - лично посетено от мен по случаен повод. После като се замислих - то май е по-лесно да го направиш така от самото начало, отколкото да направиш някакъв неконтролируем хаос. Просто системата е такава, че ако ти имаш добра система ще си в по-изгодна позиция от някой, дето меси хляб на двора до кокошарника.