Аз лично прочета ли фундаменталната мантра "нямаме производство" оценявам шансовете за смислен диалог като много минимални. Обикновено тази опорна точка се ползва доста интензивно от хора, които в мечтите си виждат едни дълги редици от други хора, да се редят на опашка пред входа на фабриката, където с усмивка ще изкарат две смени, а накрая ще изпеят "Интернационала".

Всъщност на такива "мечтатели" е много трудно да се обясни, че в съвременната глобална пазарна икономика, далеч не е най-важното да имаш производство - какво произвеждат Люксембург, Монако и Лихтенщайн? Каквото и да произвеждат не го правят в заводи, а верятно "разботник в завод" е нещо, което са гледали само по филмите. И въпреки това и трите страни са на върха на всякакви класации по БВП на глава от населението, далеч преди САЩ например.

Но радетелите за пасторални гледки с пушещи комини и работници, захапали цигара без филтър и небрежно окачили ватенката на удобно появила се отнякъде тел, са най-шокирани, като разберат, че България е пред Китай по този показател. Аз лично не мога да си представя къде на планетата има повече производство от Китай, но изглжда, че дори тази огромна страна, произвеждаща буквално всичко за всички, не може да се конкурира с нашето "унищожено производство" по този показател.

Така че колкото и да му обяснаваш е крайно невероятно да получиш някакво разбиране. Според мен тези хора влагат някаква твърде лична емоция, която им пречи да преценят реално и трезво нещата. Фактите са, че към момента почти всичко в България е по-добре отколкото беше по онова време - което работи е здраво и е отгледано в зверска конкуренция - следователно е с доооста по-високо качество от средното на доооста по-ниска цена. Това е българското производство в момента. На времето производство в истинския смисъл на думата нямаше - СССР ни заливаше с петрол, който някак успявахме да препродадем, а парите харчехме да субсидираме някакви безумици, които се разпаднаха при първия полъх на вятъра. Имало е и тогава тук-там нещо качествено и здраво, но това е била чиста случайност - някой иженер се е запънал и е направил добър проект, някой началник на цех се запънал и го е произвел както трябва. Но до там - като цяло системата всячески стимулираше мързела и дребните кражби. По плакатите навсякъде имаше едни закоравяли отрудени хора, но по предприятията най-добре вирееха скатавките - те не само, че не се твърде много уморяваха, но имаха и най-много време да измислят различни стратегии на "изнасяне през портала" на какво ли не.

Не е чудно, че към края системата се разпадна с гръм и трясък. И точно тези обучени скатавки застанаха във фундамента на младата псевдодемокрация. Докато мнозинството честни хорица изнасяха "тежестта на прехода", същите тези скатавки крадяха с пълни шепи и обясняваха, че всъщност демокрацията е правото им да крадат и да мамят. Не е чудно, че накрая по-простите, но честни, хорица намразиха демокрацията, а не ловките мошеници, отгледани в инкубаторите на "социалистическия строй". Хората с по-ограничено мислене бързо забравиха празните щандове на соца и изведнъж започнаха да им изплуват някакви мили спомени за някакъв сигурен и щастлив живот, какъвто със сигурност никога не са имали - просто така някак се чувстват по-значими - "сега е зле, но на времето ехехеее, какво беше". Нищо подобно - винаги са били лъгани и по-странното е, че през последните 60-70 години са лъгани от едни и същи хора, по един същи начин. През соца всичко щеше да стане, ама след три петилетки примерно - дотогава да стискат зъби, да пристягат колани и да си налагат парцалите. През "прехода" всичко ще стане, ама след петнайсетина години, щото "реформите изискват много време" - дотогава да стискат зъби, да пристягат колани и да си налагат парцалите. Жалко е, но това е положението.