|
Радвахме се на бананите по празници и чакахме на опашка за Швепс-а. В супера имаше 2 вида салам - Хамбургски и кучешка радост, а ако в петък не купиш 2 хляба (суркани по земята и без опаковка) пазиш диета събота и неделя.
За лукс минаваха афтършейвите Деним, дънките Райфъл и кожените турски якета ...
Вярно е, но с някои неща не съм съгласен. Хлябът в моето детство не беше суркан бо земята без опаковка. Напротив, лелките в магазините за хляб ги продаваха като ги набождаха с едни особени големи "вилици" с два шипа, за да не ги пипат с ръце.
Освен това тогава хлябът беше много вкусен, заводският. Сега хубав и вкусен хляб трудно ще намериш. В София има една верига, която продава наистина хубав хляб, правен с квас, но цената е от 8 лева за килограм. Или поне толкова беше, когато за последно купувах от там, а това беше преди около година.
Спомняш ли си, че тогава за да работи някой в ресторант, било то като готвач или сервитьор, задължително минаваше на лекарски преглед и изследване за заразни и паразитни болести? Също продавачите в магазините за хранителни стоки, и особено хляб?
Да си чувал сега някой продавач да минава на подобни проверки?
Наистина всяко време си има хубавите и лошите страни. Не бих казал, че искам да се връщам в онова време, макар че си имаше своето очарование.
Вярно е, че за лукс минаваха дънките Райфъл, афтършев Деним и кожените турски якета. Както и много други неща.
Колкото за запасяването с хляб в петък, мога да те уверя, че и сега положението е същото във Франция и Германия. Е, може и да се намери отворен магазин в събота, но с намалено работно време, и денонощни няма, и работещ магазин в неделя също няма.
И още нещо. Още си пазя един шублер от баща ми, българско производство от онова време - изключително прецизна изработка и много качествен. Сега такъв трудно ще намериш. Ако търсиш немски такъв, трябва да се бръкнеш за много пари. по магазините се предлагат предимно китайски, или такива, произведени в немската част на Китай., т.е. претендиращи да са немски, но нали се сещаш...
Не знам защо според теб селското стопанство в една развита икономика трябва да е на загуба, но аз си спомням също така, че ние произвеждахме много хубави ябълки, череши, домати, зеле и т.н. Имаше понякога твърде много голям добив, и се стигаше до цена на черешите от порядъка на 2-4 стотинки за килограм! А бяха наистина хубави. Ако искаш да вкусиш сега същия вкус храна, и да помиришеш истинския аромат, отиди в Македония, там все още ги има тези неща както едно време при нас. Да, и киселото мляко.
|