За родното университетско школо "лъжеш", че е с толкова низки методи за получаване на обществено финансиране. "Родоотстъпник" си ти!

По мое време студентите бяхме снимани на лекция в случаен ден от семестъра, и който го има на снимката получава заверка на семестъра и който го няма и на двете снимки...

При същия "фотограф" на изпита на всеки задължително му се вадеха едни черно-бели фотографии... и на случайно посочени две-три въпросът беше да отгатнеш коя точно машина от малката мощност се вижда. Познаването минаваше и така: "тази е в ляво при влизане, следващата е онази още по-вляво, зад вратата..."

Имахме и един изпит с разрешение да ползваме всички материали - лекции, учебници... Никой не ни пазеше, но отникъде нямаше какво да се препише готово за индивидуалния въпрос.

Теоретично:
При съществуваща опасност да се преписва, теоретично около половината зала ще препише въпреки технологичните мерки, които биват взети срещу това. От тях една трета ще са сложили преписаното на неправилното място и с проерка с няколко въпроса могат да бъдат изпратени да учат за поправка, но може и да минат, това зависи най-много от темперамента им. От тези, които не са преписали само една трета са знаещи, те ще получат средна оценка към 4,33, независимо от критерия на преподавателя. Останалите от тях не са преписвали просто защото не знаят какво да вземат да препишат, не разбират към коя част от материала е въпроса и най-вероятно ще получат направление за поправка. От тези, които са преписали две трети ще си вземат изпита с различни оценки. В тяхната група средната оценка ще е най-висока.

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!