Не претендирам,че платките,които съм показал са със съвършено качество.Всичко най-вече зависи от качеството на негатива.С какъвто и принтер да го направиш на паус,винаги черното ще прозира.Някога нямаше принтери и негативите се правеха на чернобял план филм формат А4 със фотоувеличител ,проявител и фиксаж.работил съм това...ситопечат също...с това по едно време си вадех хляба.Но за любителски условия...и най вече за единични бройки този метод,който бях описал най-много ми допада.Сега има и фотолакове-спрей....и други екстри,но доколкото съм чул,всички имат един и същ недостатък-трябва ецващия разтвор да е пресен и силен,за да престои платката възможно най-кратко в него....иначе пистите(лакът)падат.За железния трихлорид си спомням,че имаше един трик за да се рециклира.Сипват се две шепи пирони в него и така престояват около 24 часа.После,като се извадят ....целите са помеднени(желязото отнема медта от разтвора и той отново започва да ецва).Е...не се рециклира на 100% ,но все пак върши работа.