А бе то неръждавейка и цветно и като сложиш не'кви йони из водата и става галваничен елемент вързан на късо - Същия номер като парче станиол със стотинка отгоре в чаша с вода. За това ви се разтварят нагревателите не за друго. Като пък се натрупа в основата малко котлен камък (в него няма само варовик) хмичната реакция става по-добра.

Вариантите за да няма котлен камък са няколко, единия е с магнитно обработване на водата ама е доста сложно като сметки - тогава котления камък става "гъбест" и се отмива лесно. Другия вариант е чисто химичен - температурата се явява катализатор и над определена температура (около 60 градуса) разтворения котлен камък става друг тип котлен камък който е твърд и се лепи. Принципно варианта в този случай е да има по-голяма площ на нагревателя за да му е по-ниска температурата.

Сега се сещам и за още един вариант за ползване на магнитна обработка на течности - от единия край пускаш винен спирт а от другия точиш коняк, следва оцветяване с дъбов чипс и пиеш до 6 месеца след като е излязло от чучура... иначе каляската пак става на тиква и пак си пиеш спирта.

"Я в Москве с киркой уран найду, при такой повышенной зарплате"