Понеже отворихте темата за Рожен, да споделя личните си впечатления от посещението ми там миналата зима, точно когато според журналистите се очакваше да настъпи краят на света.
Директорът, и ако правилно съм разбрал, единствен служител и учен в обсерваторията, ако не броим един-двама пазачи, се оказа много симпатичен, любезен и сладкодумен човек. Очевидно много компетентен, ерудиран, и съвсем нормален. Посещението ми беше толкова приятно, и ми беше толкова интересно да разглеждам и да разпитвам за разни неща, че изобщо не ми се тръгваше.

Директорът сподели, че е там от 16 години, и се радва на чист въздух и добро здраве, оженил се за лекарка от най-близкото село и си живее по начин, за който може да му се завиди, ако човек е склонен да се откаже от градския начин на живот.
Наистина разказа за някои финансови трудности на обсерваторията, и дори за опасност от окончателно закриване, но човекът не мрънкаше и не се оплакваше, съвсем земен и свестен. Тъй че не бих приел да бъде наричан иронично по какъвто и да е начин, защото събуди в мен уважение.
В края на краищата за всеки влак си има пътници, и след като някой е избрал даден начин на живот, това си е негова работа, а кой знае дали всъщност не е по-щастлив и не живее по-добре от нас. Има си всичко - включително и интернет, има си работата, която очевидно му е интересна и му доставя удоволствие, има си семейство, живее в планината, а не диша мръсния въздух на София.