Въпросът с лечението на хемороидите е решен още в античността от египтяните и същността му е разяснена в следната частушка:
"У моей милашки в жопе разорвалась клизма. Призрак бродит по Европе, призрак коммунизма". Втората част от частушката третира едно странично явление при прилагане на лечението. Въпростът за влиянието и поляритета на страничното явление (положителен или отрицателен), разделя и ще разделя перманентно човечеството, както сега, така и за в бъдеще.
Що се отнася до напъните на мошениците да изкарат някой лев (долар, евро, куна или тугрица), то тези усилия трябва да се уважават. Отчетете все пак, колко труд е хвърлен, за да придобие изделието привлекателността на риболовна блесна! Опитвайки се да оправдая щенията на тези пригладнели мошеници, полагайки много усилия, ще цитирам текст от разказ със заглавие "Кто выше?", като текстът е компилация от преводите на двама мастити преводачи - Тодор Вълчев и Корней Чуковски, а именно:
"Както вече разказвах, преди три месеца попаднах в лоша компания. Това се случва на човек в два случая от живота му - когато е без пукнат грош и когато е много богат.
Понякога и в най-законната работа късметът може да ти изневери. Бях в Арканзас и на един кръстопът свърнах в грешната посокока, като попаднах в градче на име Пивайн. Не би трябвало да се отправям натам, тъй като миналата пролет бях обсаждал вече това градче и му бях нанесъл големи поражения. Бях продал на тамошните жители млади, плодови фиданки на стойност шестотин долара - главно круши, сливи, вишни и праскови. От този момент до сега, жителите на градчето не бяха престанали да гледат пътя по който дойдох, очаквайки няма ли отново да мина по него. А аз , не подозирайки нищо, си вървя по главната улица, достигам до дрогерийния магазин "Кристалният дворец" и чак тогава забелязвам, че ние двамата сме попаднали в засада - аз и моето сиво конче Бил.
Жителите на Пивайн хванаха Бил за юздата и поведоха с мен разговор, имащ близко отношение към темата за плодовите дръвчета. Двама-трима от представителите на града прокараха през илиците на палтото ми въженца и ме поведоха към своите овощни градини. Цялата беда беше в това, че техните фиданки не искаха да съответстват на надписите на привързаните към тях дървени табелки. Мнозинството от тях се бяха оказали круши -дивачки и трънки, но имаше и липи, и неголеми дъбчета. Единственото дърво, което беше благоволило да даде някакъв плод, беше млада вирджинска тополка, на която беше израснало хубаво гнездо на оси, а също и половинка от стар сутиен.
Жителите завършиха нашата безплодна разходка до самия край на града, след което конфискуваха за сметка на дълга ми всичките ми налични пари и златния часовник, а Бил и талигата задържаха при себе си като заложници. Те заявиха, че в мига, в който на техните трънливи храсти израснат юнски праскови, аз мога да се върна и да си получа вещите обратно. След това изнизаха въженцата от илиците и ми посочиха пътя към Скалистите планини; и аз закрачих с бърз ход към непроходимите гори и пълноводни реки."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите