Някога, темата с "ремонта" в домашни условия на акумулаторите беше доста популярна, като "ремонтът" се състоеше в изливане на електролита и утайките от дъната на клетките, неколкократно промиване с дейонизирана или дестилирана вода (кой, каквато намери!), напълване на клетките отново с чиста вода, заряд с понижен ток и т.н. Впоследствие се забъркваше електролит от концентрирана киселина, като обикновено се ползваше "Мерк" с електронна чистота, която киселина струваше колкото няколко нови акумулатори и при което в панталоните прогаряха големи дупки при манипулациите! След това акумулаторът се подлагаше отново на заряд, като резултатът беше впечатляващ - купуване на нови панталони и нов акумулатор!
Що се отнася до живота на акумулаторите, действително, правилната експлоатация е най-съществена. Има един момент обаче, който винаги е бил неясен (става въпрос за автомобилните акумулатори). Въпросът е за ускоренията в мястото на което се поставя акумулатора, които ускорения са причинени от движението на автомобила. Не знам защо, но в автомобилите тези ускорения са доста големи (особено у нас!) и причиняват изпадане на обмазката от плочите и увеличаване на утайките. От "опит" съм установил, че поставянето на "възглавница" под батерията, а също и "по- меко" фиксиране (акумулаторът няма къде да бяга в леглото!), правят "добичето" доста по-жизнеустойчиво. Разбира се, под "автомобил" имам предвид "Москвич"!
Тъй като асоциациите от споменаването на "АЗЛК" отварят нови хоризонти, сещам се за един приятел, който в разговор по произволна тема казваше: "Качвам се в автомобила... (следваше кратка пауза и отрицателно доуточняване)" в "Запорожеца" де!... и т.н." А понеже темата "Запорожец" е забавна и необятна, има един вехтозаветен анекдот, според който един сърбин, след като видял за първи път "Запорожец", казал на собственика му: "Друже, ако сам си го правил - златни ти ръце (ударението е на "ъ"), ако паре си давал - грех ти на душата!"
Що се отнася до темата "Софиянци", както сме подквасили тази държава, рано или късно тя ще се превърне в град-държава, като всички ще се съберем в София. Това е характерен белег за изостаналите и слабо развитите страни.
В тази връзка има една чудесна реплика на Стефан Цанев, който казваше: "Ясно е, че всички ще я напуснем тази държава! Но дайте да се разберем, кой къде ще ходи по света, за да не се съберем пак на едно и също място!!!"
Очевидно е внушението за пагубното влияние на критичната маса от българи, събрани заедно.
|