Робуването на конкретна марка сигурно е грешка.

Именно в този смисъл китайските ментета трябва да се избягват, тъй като те всички са една "марка" до известна степен. Т.е. да се каже, че да се купува "китайско" в повечето случаи е по-изгодно е еквивалентно на твърдението, че в повечето случаи да се купува Флук е по-изгодно - пак е вид робуване.

А относно "маркетинг експертите" - китайците (и в частност Rigol) не са по различни. Един от осцилоскопите им стана известен с това, че с прост софтуерен трик се "превръщаше" в следващия - разбира се по-скъп - модел. Не, че това го няма(ше) и при Тектроникс, но там поне си го казваха и се плащаше за лиценз за ползване на екстра, а не за "по-скъп" модел - в това отношение имаше известна честност все пак.

Но иначе изречението "Купувам това което е оптимално за мен" е изключително точно, правилно и прави всички други спорове излишни. Въпросът е, че "оптимално" е сложна дума и подлежи на интерпретации.

За да поясня, ще дам пример с Флук. Много харесвам ръчните мултиметри на тази фирма, но за мен не е оптимално да дам няколко стотин лева и да си купя такъв за вилата, където ще се ползва два пъти годишно и ще седи там "за всеки случай". Но това е поради причината, че тези няколстотин лева са "значима" сума за мен в момента. Ако доходите ми бяха десетина пъти по-големи въобще нямаше да се замисля.

Т.е. на практика излиза, че когато мисля за "оптимално" аз поне мисля повече за парите си, отколкото за марката, или с други думи - дали в момента си заслужава да отделя толкова пари за нещо, което не ми е толкова нужно в сравнение с разходите за придобиването му.

Иначе и аз имам прословутия Rigol, "поправил" съм го софтуерно и още работи. Ползвам го като играчка и нямам представа от прецизността му, но за моите аматьорски цели става.

Проблемът е, че се спрях на този модел поради елементарно безпаричие - ако преди три години бях по-богат, въобще нямаше да губя време да чета ревюта в интернет, да краквам фирмуери и т.н. Просто щях да се колебая леко между Anritsu и Agilent и въобще нямаше да отчитам присъствието на Китай на пазара.

В модерния свят западняците добре са го казали - "всеки мисли с портфейла си". Добрата марка е известна гаранция за качество и отговорно отношение към заявените параметри на инструмента. Това спестява "мисленето" и дългото проучване на пазара за "най-изгодния" уред. Ако човек изкарва хиляда долара на месец винаги има голям смисъл да проучва една седмица, вместо да даде две заплати, въпреки риска от грешен избор. Ако обаче изкарва десет хиляди долара, то му е много по-изгодно да купи веднага известен прибор от известна марка, вместо да загуби стойността му, прекарвайки една седмица (и губейки така две хиляди и петстотин долара) в опити да спести хиляда долара.

Проблемът е, че в бедни държави като нашата, където икономиката буксува, времето е евтино, а парите скъпи. Тогава се появява респекта към китайските "марки". Аз мисля, че ако парите са евтини (т.е. изкарват се сравнително по-лесно), а времето е скъпо (защо то винаги е ограничен ресурс, независимо от възможностите пред теб), никой няма да погледне дори на изток, та камо ли чак до Китай.

А къде Anritsu (например) си произвежда инструментите е нещо, което не ме касае. Докато известна фирма си седи зад името си, спазва си заявените параметри на инструментите и зачита гаранциите си, не виждам да им намирам кусури що не произвеждат в центъра на Ню Йорк, Париж, Рим или Виена.

П.П. Горните ми разсъждения са валидни главно за уреди за лично и любителско ползване. Трудно ми е да си представя как професионална лаборатория ще се оборудва с Rigol и ще претендира за качество на работата си, дори и да е способна да го постигне, въпреки подобни "спестявания". В общи линии в бизнеса ако пестиш от инструменти, задължително губиш приходи. Но по това мисля, че спор няма, така или иначе.