Oт дългогодишния си жизнен опит преди години разбрах, че в много от случаите, когато направиш непоискано добро, почти винаги излизаш виновен и накрая съжаляваш. Напоследък старателно се опитвах да спазвам това си наложено от мене правило, досега беше успешно. Сега обаче го наруших със желанието да помогна и за пореден път съжалявам. От автора на темата получих благодарност, че съм му помогнал, и аз съм доволен, че успях донякъде да му помогна. Не така обаче се получава с дежурните спамери във форумите. В подобни случаи пускам в ход бойния си подпис за американските, руските и българските форуми. Тук обаче нищо не помага братя….
Та във връзка със тази ситуация ми идва на ум един виц, напълно подходящ за случая.
Не че нещо ще промени, ама нека си го постна, ей така.
Та ето го и вица:

На мегдана в едно село се появили плакати. „Утре, в 13 часа, на стадиона, с цел подобряване световния рекорд по полова потентност, бай Иван ще наебе 100 жени“ пишело на плакатите.
На следващият ден на стадиона в уречения час имало не повече от 20 души, които люпели семки и си говорели за политика, за посеви и др. подобни. Почти никой не обърнал внимание, че на терена в стройна редица има подредени сто доброволки готови да участват в подобряването на рекорда. В 13 часа без пет минути на стадиона излязъл бай Иван, по спортно халатче, загрял енергично, направил на бърза ръка сто лицеви опори, хвърлил халатчето и се хвърлил да подобрява рекорда. С бързо темпо бай Иван започнал да отмята доброволките- една, втора, трета… десета…петнадесета… двадесета. Публиката престанала да люпи семки и да си говори глупости и започнала внимателно да гледа ставащото а терена. Бай Иван продължавал все едно току що е започнал- двадесет и пета… тридесета… четирийсета… цялото село вече било струпано на стадиона и с трепет наблюдавало подвига на бай Иван. А той все така енергично продължавал да троши рекорда- петдесета… петдесет и пета… шестдесета… шестдесет и пета… Започнали да прииждат от околните села и от близкия град, стадиона вече пращял по шевовете. А бай Иван продължавал все със същото високо темпо- седемдесета… седемдесет и пета… осемдесета… осемдесет и пета. Пред стадиона вече се продавали национални трибагреници и фланелки с образа на бай Иван, местната кабелна телевизия също пристигнала за да отразява събитието, телевизионният репортер вече предвкусвал „Пулицър“. Бай Иван продължавал- деветдесета… деветдесет и пета. Целият стадион е на крака и крещи неистово:
- Бай Иван! Бай Иван! БАЙ ИВАН!!!
Бай Иван стигнал до деветдесет и шестата доброволка и започнал да показва леки признаци на умора. Тълпата на стадиона вече е почти в екстаз и реве:
- ДАВАЙ! ДАВАЙ! ДАВАЙ!!!
На деветдесет и осмата доброволка, бай Иван вече бил много изтощен и след като наебал и деветдесет и деветата, паднал на земята и се предал.
На стадиона настъпила мъртва тишина. След няколко минути възцарилото се мълчание започнало лека полека да бъде нарушавано от първо тихи, а после и от все по-силни възгласи, които прераснали във всеобщ рев:
- Педераст! Педераст! ПЕДЕРАСТ!!! ПЕДЕРАСТ!!!!


Не визирам никой, просто този виц ми дойде на ума….
Бъдете здрави.