Уточнявам - за да измериш в обхват от 10 гр. Ц. температура с максимално допустима грешка от 0,1гр.Ц. ти е достатъчно измервателно средство с клас на точност 1%.

Да, точно както по теоремата на Котелников честотата на семплиране требе да е поне два пъти по-голяма от тази на сигнала. Но ако е два пъти по-голяма, няма да можеш да кажеш какъв е сигнала - синусоида ли е или триъгълник.

Ако мерим с триразряден волтметър напрежения от 0 - 100 волта с точност 1% никога няма да можем да знаем напрежението един волт ли е или няма напрежение. А ако е един волт - дали е шум или поради диференциалната грешка на АЦП-то е два волта. Последното примерно е много важно при измервания на спектри в областта на ядрените лъчения, затова там се взимат специални мерки за намаляване на последната, тъй като е изключително трудно да се направи многоканално АЦП с ниска диференциална грешка.

Ако не ни е важно - ОК, ама в случая ни е важно. Затова и казвам, че е необходимо да се слезе на порядък надолу, т.е. 0.1%.

А като се добави към единия процент и грешката от дискретизация (защото имаме 3 разряда само), автоматично станаха два процента, че и отгоре.

Термометри се калиброват не само с еталон, който е по-точен. Може да се калиброват и на база температура на вещество преминаващо фазов преход.