Ами не - не могат да я постигнат високата точност на термометрите базирани на разширение на даден материал или ако могат - то с голяма трудност и на много висока цена.

Мерим температурен диапазон от 10 градуса примерно, с точност под 1%, да кажем 0.1%, за да гарантираме 0.1 градус показания. Лично за мен има разлика от 36.9 и 37.1. В първия случай съм здрав, във втория - задължително съм болен.

Да почнем от първичния преобразувател.
Термодвойките ги отхвърляме веднага, тъй като имат нужда от компенсация на студения край, т.е. внасяме още една неопределеност.
Остават ни:
- ПП термистори
- ПН преход
- РТД от типа на пт100/1000 или цу100/1000

Първите са с големи толеранси и не стават.
Вторите, макар на теория да изглеждат добри - пак не стават. Трябва сериозна компенсация на адитивната грешка.

Начи минаваме на платина или (за по-евтино) мед.
Виж сега колко е толеранса един платинен терморезистор.
Добави към него "стареенето", което е от порядъка на 0.05 градуса на година.
Още в началото вкарваме не малка грешка.
Цена на самия датчик - от няколко евра до няколко десетки евра.

После - това животно се включва в някакъв мост обикновено, където резисторите дори и да ги нахакаме 0.1%, пак сме в областта на грешката, от която се мъчим да избягаме. А колко им е температурната стабилност? 50ppm на градус целзий? УДжас нали?

Следва - усилвател.
Желателно инструментален, с малък температурен дрифт и цена - пак няколко, до няколко десетки евра. Колко му е на него грешката, времевата и температурната стабилност?

До тук - наусилили сме първичните грешки.

От там - АЦП.
За нашите цели - поне 10 битово. Грешка? Интегрална и диференциална - колко?
Ама айде, да приемем, че сме открили най-безгрешния АЦП на света, кво правим с опорния източник?
Щото нали - требе ни еталон.
И виждаме - тия дето са 0.1% са 100ppm, тия, дето са 20ppm са 1%. Ми сега? На всеки градус промяна на околната темпертура жувотното си мени напрежението със 0.1 mV. За 20 градуса (стайна промяна) - 2 миливолта грешка. Ако пълната скала на АЦП-то ни е 10 бита при опорно 2.5 волта - един дискрет грешка само от опорен източник. И 20 битово АЦП да туриш, като нямаш опора - мериш фазите на луната.

Да не забравяме и прекрасната грешка +/1 един дискрет в най-ниския разряд (а термометрите са триразрядни, т.е. показват максимум десети от градуса, т.е. една десета имаш грешка ей тъй от дисплейването)

Общо насумирваме целата гнус и излиза, че на цена 10-20-30 евро (само чаркалака) можеш да мериш температура с точност... абе да кажем от типа на +/- 0.3 градуса и то при голям късмет. (това показва при мен и опита)

И това - говорим за диференциална точност предимно. Или онова, дето съм го писал "разделителна способност". Т.е. ако показва 36.7 и 36.8 си сигурен, че разликата между двете температури е около 0.1 градуса, ама дали са 36 градусите или 37 - няма много гаранция.

Затова съм писал, че меренето на температура от един момент нататък става философия.