Въпросът никога не е само в заплатата. В голяма, реномирана фирма със стабилни позиции и ясни перспективи могат да предложат и по-ниска заплата. Там, разбира се, има различни придобивки, сравнително сигурно развитие и бъдеще, а и натоварването е сравнително равномерно и предвидимо.
От друга страна една малка фирма няма какво да предложи освен поне добра заплата. Т.е. в някакъв момент разширението трябва да бъде за сметка на собственика, а на по-късен етап вече той ще печели от мащаба (т.е. ще взима много повече от всички, но от всеки ще отнема поносимо малко).
Ако са ми верни сметките, би трябвало да е нормално да си доста богат, ако за теб работят 100 доволни човека и не-толкова-богат, ако работят 10, и дори сравнително беден, ако са 2-3. Разбира се, става дума за директни приходи от дейността, а не ако просто рефинансираш начинанието с други средства.
Самолетчо вероятно има предвид, че не рядко има хора, които се изкушават да печелят от 2-3 работника толкова, колкото е нормално да се печели от 20-30. Тогава наистина се наблюдават тези аномалии, които той описва (макар и едва ли в описания мащаб).
Иначе обявата звучеше твърде претенциозно, за да е била предназначена за някой, безработен от много години - т.е. не мисля, че примерът със съседа е удачен тук. Напротив - търсеше се човек, съчетаващ изключително много положителни (и сравнително редки) качества, което преполагаше и по-ясна (поне подписана) обява и по-високо (според мен, разбира се) предложение за възнаграждение.
Но, разбира се, както винаги пазара ще реши. Ако си намерят толкова добър и талантлив специалист за тези пари, значи напразно съм писал и не разбирам от ситуацията в момента или изобщо. Ако пък не намерят, значи има нещо вярно в разсъжденията тук и вероятно ще се коригират в подходящата посока, ако не зарежат всичко в зародиш, което не е съвсем изключено и понякога се среща.
|