Електронният газ има насищане на скоростта си във всеки материал при определена големина на тока (плътност на тока). При дебелите проводници мощността на источника радко може да докара до критичен ток. Но при тънки проводници е лесно да се наблюдава нелинейност на съпротивлението - зависимост от големината на тока.

Съпротивлението на материалите, намиращи се в проводимо състояние е константно само до критичната плътност на тока през активното сечение. И съпротивлението на материала зависи от плътността на тока от критичната плътност нагоре, като първоначално значително нараства с увеличаване на напрежението, а след това е неустойчиво поради преход в състоянието на проводящия материал.

В зоната около критичната плътност на тока вече има носители, чиято скорост не зависи от големината на електрическото поле. Тези носители се наричат "горещи", защото ускорението на токът им е некорелирано спрямо локалния стимул, както е характерно за топлинните токове. Разбрано ли обясних?

Бушоните със тънък високо-топим съпротивителен проводник ползват точно нелинейността на съпротивлението за висока чувствителност на границата на критичния ток. За бушоните токът на горещи токоносители е причинител на сублимация.