Здравейте!
Разбира се проблемът с втвърдяването е факт! Има и друго - металургичният ефект. При дифундирането на калая в медта съпротивлението се повишава, което влошава връзката и я прави уязвима при по-продължителни надгранични натоварвания. Този ефект се ползваше в стопяемите предпазители като положителна обратна връзка при надвишаване на граничния ток.
В края на краищата (отвратително клише, но не се сещам за друго!), след като няма писани правила всеки работи според разбиранията си.
...а на него явно това му е тавана.
Въпреки силнотоковото образование, практиката ми в силовата електротехника е малка (да не кажа никаква), така че вместо 25 квадрата и нагоре, винаги съм предпочитал двадесетмикронната бондажна жица и стомикронните контактни площадки на интегралните схеми. При сериозни дискусии на тема силова електротехника мога само да прискимтявам. През живота си, само два пъти съм изключвал разтоварени силови трансформатори и то от разединителите, а не чрез маломаслените каси на КРУтата, като и двата пъти с трепетно дихание наблюдавах как фазовите дъги не прераснаха в линейни. Трети път не смятам и да пробвам. Първият път беше в Ямбол, а втория в Сандански (някакъв завод за превързочни материали), като и в двата случая трябваше да свалям ниското напрежение, а не можех да се разправям с диспечери и подстанции. Изобщо опитът ми в големите токове не превишава размерите на осветително табло и неголямо силово, но за сметка на това в доста други области съм понагазвал. Въпреки всичко с любопитство чета това което не знам.
Като шега, бих искал, като на специалисти, да Ви задам един въпрос:
Защо в големите трансформатори винаги има триъгълна намотка?
|