Здравейте!
Най-подходящата форма на обръщение е тази, която демонстрира уважение (понякога фалшиво), поставя защитно-неутрална дистанция и изключва фамилиарност. Що се отнася до обръщението "госпожица", етикетът изисква да се ползва до 30 годишна възраст, а след това, независимо от семейното положение се избягва, поради опасност от обидно внушение. Смятам, че въпросът с формата на обръщение е изчерпан, а и тук май не е място за подобна дискусия.
По въпроса за калайдисването, по-точното определение е защитно покритие. При голата мед, особено при многожилните кабели (ПВА 2) или плетенки, благодарение на влагата във въздуха и неизбежните серни окиси, материалът постепенно се превръща в меден сулфат (посинява и позеленява), "пълзи" по повърхностите и охлабва връзките. Преди години имах такъв проблем с един стар Форд- таунус (кербована разделка, която под изолацията беше цялата позеленяла и разхлабена). Разбира се при автомобилите, които имат постояннотоково захранване, електрокорозията е неизбежна.
Що се отнася до калаената чума или превръщането на белия калай в сив, тук не става въпрос за чист калай, а за ПОК - 60 (за руснаците ПОС), където това явление го няма. Не помня кой от полярните изследователи се беше затрил, благодарение на това, че с чист калай бил свързал плоскостите на резервоарите за гориво на моторните си шейни и те се разпаднали при минус 35-40С, оставяйки го без бензин.
Когато една кербована връзка се "калайдисва" чрез потапяне, капилярните сили на течния припой и високата температура "изгонват" въздуха, уплътняват кухините вътре в нея, а след изстиване, при свиване на материалите усилието на "стягане" се повишава значително. Лично аз тази процедура я уважавам много, особено при връзки под земята. Преди години се занимавах с катодна защита с наложен ток на подземни стоманени съоръжения и при свързването на феро-силициевите аноди с токоизправителите "калайдисването" беше незаменимо.