|
Младежо,
в асинхронния двигател, който е работил, винаги има остатъчна индукция, която е достатъчна, за да се превърне той в маломощен синхронен генератор, работещ на празен ход. Опитът, който можеш да направиш е прост. Непосредствено след изключване на двигателя, още докато се върти, докосни със стрелкови мултицет, който е на обхват 20V променливо напрежение, изводите на намотките и ще видиш, че има променливо напрежение, което постепенно намалява. За да изчезне остатъчната индукция (или да се сведе тя до нула), трябва роторът да се размагнити, като се застопори, а на статора се подаде понижено напрежение от трансформатор, захранен чрез ЛАТР (лабораторен автотрансформатор), което напрежение постепенно да се намали до нула. При намаляване на напрежението е желателно роторът да се завъртва бавно на 360о(за многополюсните двигатели). Тогава точката на работната индукция, която се движи по свиващ се хистерезисен цикъл, в края на процеса ще се установи в началото на координатната система (тоест ще има стойност нула). Остатъчната индукция е причината да не може да се измери омическото съпротивление на изключен вентилатор (най-често покривен), който продължава да се върти от конвективен поток. Ако ти е интересно, прочети този пасквил в частта му за "експлоатация и ремонт" (все ще намериш нещо полезно). Дописвал съм го непрекъснато с течение на годините.
Освен това, плахо те съветвам да се отнасяш по-дружелюбно и без обидчивост към хората, които могат да те научат на нещо.
От всеки човек може да се научи нещо, защото времето на античните енциклопедисти отдавна е минало.
|