При малките мощности няма проблем, защото трансформаторът може да се направи "неикономичен" и с по-голям запас спрямо работната индукция. При големите мощности (монофазна Таманова пещ с графитен нагревател, мощност десетки киловати и работеща на линейното напрежение) подходът с преоразмеряване на трансформатора е неприемлив. При изключване, остатъчната индукция трябва да се оставя винаги в един и същи квадрант (или на границата между два - примерно трети и четвърти), от където при повторно включване, тя тръгва в същата посока, каквато е била преди изключването (към първи квадрант), като започва да се движи по частен хистерезисен цикъл (поради фазовото управление на първия полупериод) и постепенно влиза в границите на работния хистерезис. С това се избягва дълбокото насищане, характерно при произволно във времето включване (изръмжаване на трансформатора). Това което не е ясно е функцията на движението на остатъчната индукция след изключването, установяването и на ординатната ос (или някъде около нея?), по какъв закон се извършва, от какви параметри зависи и каква е зависимостта и от времето на паузата между последователните включвания? Срещал съм подход, при който трансформаторът се пуска с фазово управление и на двата полупериода (нещо като софтстарт), като постепенно ъглите едновременно намаляват до получаване на пълните полупериоди. За съжаление това не става за импулсно управление с ниска честота, защото паузите са малки.
Благодаря за отзивчивостта, но очевидно трябва да търся човек (или литература), който конкретно се е занимавал с този проблем.